Международният договор е една от най-предпочитаните правни форми за уреждане на взаимоотношенията между участниците в съвременните международни отношения. Той се появява на определен етап от развитието на междудържавните отношения, непрекъснато се усъвършенства и през XIX в. измества международноправния обичай като главен източник на международното право. В съвременните международни отношения, международният договор и принципът Pacta sunt servanda имат много важно място и значение, тъй като е общоприето, че именно договорът и този императивен принцип пронизват цялата международноправна система, явявайки се една от главните основи за поддържането на глобалната стабилност и сътрудничество.
Развитието на съвременните международни отношения се определя от различни по значимост и обем процеси, протичащи в глобалната международна система. Едни от най-важните проблеми за решаване засягат процеса, свързан със своевременното актуализиране на правилата за поведение в нормативната подсистема, за своевременната и точна кодификация и прогресивното развитие на международното право.
Интернационализацията и универсализацията на всички области на съвременните международни отношения изискват прецизно и точно уреждане посредством сключването на перфектни международни договори. Независимо от огромното значение на двустранните договори за междудържавните отношения, в международната практика се наблюдава тенденция към нарастване необходимостта от международноправно уреждане на многостранна основа, както за повишаването на ефективността на действащите, така и за разработването на нови общопризнати универсални договорни норми. В това отношение в процеса на международноправно уреждане нараства ролята и значението на многостранните международни договори, като средства, способстващи организацията и развитието на универсалното международно сътрудничество.
Характерна черта на развитието на съвременното международно право през последните десетилетия е все по-широкото разработване на общи международни договори. Сключени са универсални международни Договори, уреждащи глобални проблеми относно опазването на природната среда, правата на човека и основните свободи, разоръжаването и премахването на някои видове оръжия за масов мерното използване на световния океан, космоса, въздушното пространство и т. н.
Наред с утвърдената традиционна форма на международно договаряне, в последно време се наблюдава и тенденция за използването в международните отношения на по-ускорени и опростени форми, изразяващи се в международноправни актове на държавите за едностранно поемане на международноправни задължения. Независимо от това обаче, е очевидно, че на съвременния етап на развитие на международните отношения, както според международноправната доктрина, така и съгласно съществуващата международна практика, използваните договорни форми са по-предпочитаният оптимален модел за уреждане на договорните отношения, независимо, че съществуват още редица неуредени проблеми и въпроси.
Основната задача в този труд е да се изследват и анализират възможните теоретични аспекти, свързани с практическото разработване, влизане в сила, тристранно действие, правомерно прекратяване или спиране на действието, както и други теоретични проблеми, засягащи международния договор. Трудът не претендира, че ще разгледа изцяло и всестранно абсолютно всички теоретични и практически проблеми, но в него ще бъде отделено необходимото внимание и анализ на процесите, подпроцесите, елементите, категориите и обхвата на функциите на международния договор, свързани с повишаването на неговата ефективност при практическото му прилагане в различните отрасли на международното право. В труда ще се изследва и анализира съществуващата литература в тази област, както и обобщена съществуващата договорна практика, в съответствие с която ще бъдат приети научнообосновани понятия и изведени техните елементи.
Главната цел на този труд е да очертае цялостна концепция за съвременното международно договорно право, като .анализира най-значимите проблеми на теорията и практиката на международния договор след влизането в сила на Виенската конвенция за правото на договорите. Научнообосновано ще се разгледат последователните стадии, етапи и под-етапи на процеса на сключване на международния договор и приети съответните анализи, изводи и заключения.
С тази монография, от една страна, авторът цели да внесе нов принос в юридическата литература, а от друга - тя да има определена практико-приложна стойност.