Книгата разглежда филологическото познание като троен възел между строгото изследване на текста, неговите въобразени форми и онази "фамилиарност", която прави мисленето уместно. Венера, която се
завръща в своя дом в Пафос, означава едно програмно като израз премисляне на статута на филологическото знание. Този опит обаче черпи възможностите си не от "опозоряването" на една дълга традиция,
а от откриването на нейната автентична аура. По такъв начин общи насоки на книгата се явяват реториката, тексткритиката, преводимостта на текста, градското остроумие като свод от правила,кодиран в гръко-римската античност.