Златоград е разположен в долината на река Върбица в самия край на Източните Родопи на около 400 м. надморска височина. Границата с република Гърция минава само на няколко километра южно от града по последния родопски рид след който започва беломорската равнина, а след петдесетина километра идва и Бялото /Егейско/ море. На север, запад и изток са безбрежните родопски планински вериги. Икономически градът винаги е бил свързан с морския бряг от който бе отделен с неестествено прокараната граница с Гърция през 1920 г. Граница, превърнала се в берлинска стена по време на Студената война /1945-1989 г./ и прекъснала вековни контакти между населението от двете и страни. Граница, която за щастие ще отпадне на 1 януари 2007 г., когато България ще стане член на Европейския съюз и пред Златоград ще се отворят нови хоризонти.
Но градът и неговите 8 000 жители и днес е едно малко цвете на България. Град, с богата история, оставила забележителни паметници от различни времена и епохи и девствена природа, превърнат от трудолюбивите му жители в чудесно място за работа, живот и туризъм. За неговата история и паметници ще е следващия очерк, който надяваме се, ще улесни посетителите му.