Би ли могла традиционната естетика да обясни авангарда и неоаванарда в изкуството днес? Работят ли традиционните естетически категории (прекрасно, възвишено, трагично, комично и многобройните им модификации) при неконвеционалното творчество (инсталации, асамблажи, пърформанси, акумулации, компресии, "пространства", деколажи, ready mades и др.? Естетиката е в криза, защото се разминава с протичащите процеси в модерното изкуство. При неконвенционализма тя е напълно безпомощна и безполезна.
Авторът на тази книга предлага прост, но ефикасен изход: въвеждане на нова група културологичио-естетически категории в отговор на предизвикателствата на изкуството от миналото и днес, а именно абсурдно, гротесково, диаболично, ужасяващо, парадоксално, психеделно, цинично, героично и пр. - отворена група, обвързана с различни художествени прояви и процеси.

Модерната естетика трябва да се обърне и към явления, подценявани до неотдавна, например сливането на изкуството със зрелищно-развлекателната масова култура. Тя е длъжна да застане с лице към дълбоките промени в съвременното изкуство, включително неконвенционалните форми, при които играта (артистична, самоцелна, естетизирана или деестетизирана) доминира. Тези нови явления в художествената култура на нашето време поставят широк кръг от проблеми, на които авторът дава собствен отговор. Но на първо място е въпросът: Не се ли нуждаем от нова естетика - естетика на авангарда и неоавангарда?