"Новелата между статута и статуса на сокола" представлява сериозно и задълбочено изследване на историческата поетика на новелата - един важен за повествователните традиции на западноевропейските литератури жанр.

Поставянето на новелата "между статута и статуса" е любопитен експеримент с възможностите на наративната граматика. В този случай фокусната за съчинението проблематика на новелата тръгва от ключа за казуса, от свойството на разказа да поставя проблеми - при което се напускат чисто жанровите параметри на повествованието - за да се превърне новелата постепенно в магическо място, на което се срещат двата свята "разказаният" и "предложеният за обсъждане".
Освен интереса, който ще предизвика в научните среди, изследването ще бъде полезно на широк кръг читатели - студенти, преподаватели, писатели.