"Какавидите" е вторият роман от трилогията "Изтерзаният град", включваща първия роман "Двойно начало" (1999, "Панорама", превод на Маргарита Кюркчиева) и "Тета" (2002, "Стигмати"). Българските преводи на трилогията излизат от печат след френските и немските преводи на "Изтерзаният град" от 90-те цини на XX век.


(...) такъв роман не може да завърши в буквалния смисъл на думата, както не може и да започне, неговото "действие" непрекъснато се върти в някакъв безкраен сюжет... и персонажите в него не могат да "завършат". Макар че центърът на действието в романа са мрачните сцени край централното гробище на Прага, т.е. при границата на света на сенките, колкото и парадоксално да звучи, умирането тук не съществува, в живота на персонажите смъртта е само епизод: не ги освобождава от отговорността за действията от миналото, не ги освобождава от отговорността за бъдещи постъпки, не предлага нито изкупление, нито спокойствие.

Усещането на романа за безкрайния универсум, напомнящо "Одисей" на Джеймс Джойс с еднозначното решение да се експереминтира, досега завършва най-последователно посредством началото. Продължаването на подобен роман със следващ роман всъщност означава следващият роман да се напише като палимпсест спрямо предходния роман.

(...) символното значение тук не е построено някъде високо в свещения ценностен хоризонт над собственото действие или случване, а напротив - ражда се във вътрешността на случването. Отделните персонажи, техните качества, речеви актове, жестове, а също така и пространствата, които романът отваря, реквизитите, разнообразни други мотиви - всичко това непрестанно се отразява огледално, означава се огледално и по този начин се обогатява.
Владимир Мацура