Настоящият труд представлява опит за формиране на една теория на правотворческата дейност. По същество изследването има за цел създаване на юридическа праксеология, в центъра на която е поставен проблемът за ролята на нетипичния законодател, какъвто е правителството с неговата експертна администрация.
Аргументира се идеята, че успешното законодателство е в зависимост от качеството на предпарламентарния етап на законодателството, включващ разработването на материята, подлежаща на правно регулиране, и съставянето на законопроектите.