Свинтила е име.
Етюди по народопсихология на българина
Автор: Владимир Свинтила
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 286 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 363 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789543212927 |
| Баркод | 9789543212927 |
| Категории | Етнология, История, Книги |
Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. „Хубава си татковино“, „Език свещен на моите деди“ - цялата тази (несъмнено много искрена) пледоария не се отнася за един народ, а за определени феномени в поведението на един народ в определено време и място. Примерно, когато Аспарух е минал Дунава със своето население, това е един психологически момент с изява на определени качества, които исторически не могат да се повторят. Но това не значи, че това са качества на този народ завинаги. Защото днес, когато се обръщаме към изучаване на българската психика, не можем да кажем абсолютно нищо позитивно. Никъде не срещаме масово поведение на достойнство, на човешки характер, на убеденост. В цялото поведение на т. нар. народни маси има една огромна адаптация, консуматизъм от утопичен вид, който материално, икономически не се осъществява, но непрекъснато се осъществява психически…
Личното ми мнение е, че Свинтила трябва да бъде четен.
Тази книга съдържа особено много ценни и провокативни съждения и неизменно някои от разглежданите теми са изключително полезни за разбирането на съвременна действителност и то не само в България.
Към Издателството Изток-Запад може да се отправи спокойно упрека, че си е позволило да издаде една таква важна книга без предговор и без обяснителни бележки към богатата фактология използвана в книгата. Също така не е известно дали са печатни грешки или Свинтила цитира по памет, но някои имена и дати са объркани. Бихме също така искали да узнаем, това сборник от есета ли е (и ако да, от коя година), или е цялостно написана книга ?
Особено философско-социалните съждения ме впечатлиха особено. Разреза на българо-народопсихологията е доста повлиян от мракобесното време след 1989, и затова прозира доста песимизъм спрямо българския народ.
Вмъкването на философския поглед и разглеждане на събитията и най-вече на завареното положение е наистина впечатляващо.
Прочете книгата, ако искате да си отправите интелектуално предизвикателство.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
