В гордия покой на самотата
ангели - пазители стоят
и внушават мълком на душата
как начева притеснен стихът.

Как поникват звуци премълчани,
как нестройно се преплитат те -
пълни със надежди и измами
и различни до немай-къде.

Плахи, изненадани, лукави
дирят свои думи и места
докато угасва и припламва
грешната молитва на нощта.

И така дорде намерят сгода
хармонично да се подредят.
о вдъхновение ги води
принуждава да звънят...
Хвърковата мисъл ги здрависва
с млякото на бялата зора.
И се питам: с тях ли се пречиствам,
или съм проникнал със олтар?