Съдържащите се в книгата "Между абсолютното тайнство и нищото" размишления не си поставят за цел систематично и изчерпателно да разгледат проблема за Бога във философията. Избрани са някои философски сцени, които имат образцов характер. Разгледани са най-вече онези решаващи моменти, когато философът открива пътя на Бога в мисленето, за да го покрие след това с идейния плащ на метафизиката. В перспективата на започнатото от феноменологията истерично питане и воден от принципа, че "по-високо от действителността стои възможността", авторът се спира и на различните възможности, които изникват по водещите вън от метафизиката странични просеки в "тъмния лес" на западното мислене. Макар и основната линия да се запазва винаги отчетлива, от значение са изобретяването на вариациите, разнообразието на темите, своеобразието на перспективите, поривът на отклоненията. Нека сега се ограничим с поканата за едно търпеливо и размишляващо четене, свободно от предразсъдъка непременно да се търси смисъл и философия в следващите страници.