Каква му е Жана на Маргарит Минков? Защо така запленено и трепетно се вглежда в нея? Какво намира в нея, което не вижда в света около себе си?
Безпрецедентно обемната за нашата драматургия пиеса поставя и много други въпроси, търси и техните отговори. "Жана д'Арк" се появи в последната година преди промяната. Очакването на тази промяна в обществото беше огромно. Вече се знаеше, че нищо няма да е както преди, но съществуваше и тревожното предчувствие, че някакъв нов прагматизъм ще управлява съдбите ни.
Маргарит Минков пише "Жана д'Арк" като художествено изследване на обществената развала, но и като търсене на изход от разрухата. Вижда го в персонажи като Жана. Защото Жана знае как се брани кауза, в която вярваш. Защото Жана знае, че суетните умувания само прикриват нежеланието за действие. Защото Жана е убедена, че устойчивостта се храни от самата себе си. Защото Жана предчувства, че ще бъде употребена и изхвърлена, но това не я отказва от поетия път. Защото Жана ни покорява с голямото си усилие, с ината си, с безкористността си, със страстната си и странна отдаденост.
"Жана д'Арк" впечатлява с мащабите на замисъла си, с художествената си плътност и извисеност, със своите историко-социални и хуманистични хипотези и прозрения.
Драматургия, която ражда подобни текстове, има духовно бъдеще.
Маргарит Минков мечтаеше "Жана д'Арк" да бъде отпечатана в книга. Не го дочака. Дължахме му го.
Никола Вандов