В съвременното общество средствата за масова комуникация имат решаващо значение при формирането съзнанието на хората. Особено силно е то при децата и със съществените последици при тяхното възпитание и социализация. Ето защо, сред многобройните изследвания и публикации относно средствата за масова комуникация, основно и приоритетно място заемат темите, посветени на въздействието върху децата. Интересът към тази проблематика произтича от факта, че от психологическа, педагогическа и социологическа гледна точка се търси обяснението на ефекта и механизмите на въздействието. Отговорите на тези въпроси дават възможност да се установят вероятните промени в детската психика, език и поведение.
В настоящия труд се акцентира на съвкупността от всички реални комуникационни взаимодействия, които масовите комуникации осъществяват всекидневно с разнообразната по състав детска аудитория. Тези взаимодействия - колкото и разнообразни да са по своята същност - имат системен характер и на тяхна основа се поддържа единството на масовокомуникационния процес. Именно върху динамиката на осъществяваните взаимодействия като основен обмен между масовите комуникации и децата е насочен изследователският ни интерес. По този начин освен взаимодействията като обект на изследване се появяват и конкретните социални резултати върху децата, които могат да се търсят както на езиково и поведенческо ниво, така и на ниво отношения, проявявани спрямо различните комуникационни средства.
Анализът на изследванията на връзката „медии - деца" в последните 15 години показва една трайна тенденция към организиране на конкретните емпирични изследователски проекти в трайна научна парадигма, свързана с медийната компетентност и медийното образование.
Така на преден план излизат проблемите, свързани със социалнопсихологическите, психолингвистичните, социолингвистичните, социологическите и педагогическите аспекти на връзките и отношенията, възникнали при взаимодействията на децата с масовите комуникации.