Някой бе написал, че хората чели "художествени измислици", защото искали да избягат от реалността. Дефиницията "худ. измислици", ми звучи като извадена от речника на цензурата от времето на "комунизма". Предполагам, че повечето хора четат с удоволствие Художествена Литература. И според мен точно в нея става дума за истинските неща от Живота.
С писменото творчество на Михаел Енде се запознах късно. За сметка на това имам удоволствието да чета в оригинал, като прощъпалник бе неговият монументален труд, библията на Магическия реализъм, "Приказка без край". Спомням си отчетливо кадри от филма, който гледах с нашите като малък. Книгата е различна и със сигурност по-добра.
Михаел Енде е явление в литературата за деца и възрастни. Той успява да докосне важни, Човешки, изначални теми, пречупвайки ги през своето перо. В романа "Момо" има редица красиви моменти, които със сигурност от една страна ще развълнуват читателя, от друга се обзалагам, че са доставили удоволствие на преводача.
Анотацията на Момо не дава пълна представа за историята, в която ще се потопим. Отдавна не бях чел с такъв хъс и интерес, какво ще се случи нататък. Главите са кратки, наситени с действие, органично свързани като само логиката може да ни накара да погледнем снизходително на моменти. Момо е едно пътуване към Приятелството.
Момо е докосване до сериозни теми, на прага на Метафизичното. В различни образи са представени Бог, Интуицията, душевните състояния. Всичко това е описано на достъпен език, правейки героинята близка, образите човешки. Авторът засяга житейски и социални теми, но винаги е с единия крак (перо), в страната на Магичното, което живее в Сърцата ни. Силно я препоръчвам!
Линковете са изтрити от администратор.


