Една от най- интересните и завладяващи книги, които съм чела. Възхищавам се на огромного въображение на авторката, която успява по умел начин да завладее читателя и да го държи в нестихващо напрежение да самия край... интересното е, че романът има два края. Какво да кажа, обичам Амели Нотомб и всяка една нейна книга!
Живак
Автор: Амели Нотомб
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 142 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 180 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545296550 |
| Баркод | 9789545296550 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
На самотен остров в залива на Шербур живеят старец и младо момиче, заобиколени от охранители и слуги. В загадъчната им къща няма нито един отразяващ предмет -- нито огледала, нито дори лъжици, защото Хазел не бива да вижда лицето си. Франсоаз, повиканата на острова медицинска сестра, ще разбули мистерията, която свързва странната двойка, и така ще узнаем защо Хазел бяга от ласките на стареца и на каква цена той се опитва да задоволи страстта си към момичето.
Амели Нотомб и тук разчита на нездравото ни любопитство и без колебание ни въвлича в подземието на любовта и измамата. "Обожавам умението ви да разказвате красиви истории, за да унищожите после с един замах поезията в тях" - тези думи на Франсоаз, отправени към Хазел, всъщност отлично обрисуват стила на Амели.
Книгата беше доста рекламирана, и както виждам читателите преди мен са й дали висока оценка. С риск да обидя някой от тези почитатели, ще кажа, че на мен тази книга почти изцяло не ми хареса.
Историята се развива по един доста предвидим начин (след първата глава можех да се досетя за 90% от последвалото). Персонажите нямат особена психологическа дълбочина, макар някои от разговорите им да са интересни като философия.
Също така не ми хареса идеята за два отделни края на романа. Първия вариант много повече ми допадна, след втория ми беше тягостно и имах неприятното усещане, че съм си пропиляла времето и парите за точно тази книга.
Но, може би не съм подходила с правилните очаквания и нагласа към книгата. Ще се радвам да прочета мненията и на хора, които са я харесали с нещо повече в коментара от "ми... на мен пък ми хареса" :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Разказ за една възможна или по-скоро невъзможна любов, изпълнена с желание, лишения и заблуди. Мистерията около тази любов се развива на изолиран остров, където живеят момиче и старец.
Всеки дръзнал да живее на самотен остров пази някаква тайна, която може да е зловеща или изпълнена с много любов.
Каква тайната се крие там?
Къде е границата между възхищението и отвращението?
Може ли да се живее без огледала и всякакви отразяващи предмети?
Какви са специалните разпореждания, които получава дошлата на острова медицинска сестра?
Истинско ли е спасението?
Амели Нотомб отново предлага на верните си читали абсурден роман, силно завладяващ и извън всякаква човешка логика.
Диана Атанасова, Хеликон Варна
Оставих да отлежи книгата в ума ми… Това е една доста различна Амели Нотомб. История, в която има загадка и разплитането и става постепенно и съвсем целенасочено. Книгата е пълна със съчувствие към всеки от героите, дори и към лошия Капитан. Две красиви създания с невероятно тъжни съдби. Не липсва драматизъм, но приплетен с много романтика. Основната тема е за безумната красота и всепоглъщащата любов. Онази любов, която те кара да извършиш дори престъпление. Накара ме да се замисля докъде бих стигнала аз самата…
Най-странното обаче си остава края на „Живак”, защото книгата всъщност има два епилога.
Веселина Желева, Хеликон Бургас
Амели Нотомб, детето-чудо на френската литература от последното десетилетие, е родена през 1967 г. в Япония от родители белгийци. Прекарва детството си в Далечния изток, където баща й е посланик - Япония, Китай, Лаос, Бирма, Бангладеш. Завършва филология в родината си, след което заминава отново за Япония и там работи като преводачка. След завръщането си в Европа се отдава на писане. Авторка е на дванайсет романа. Всяка година издава по една книга и тя неизменно става събитие. Клубовете на почитателите й се множат, преведена е на повече от двайсет езика. На българския читател е позната с романите си "Изумление и трепет" - награда на Френската академия (1999), и "Козметика на врага".
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
