Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Детето в мен още обича да препрочита любимите си приказки, а те бяха и ще си останат – тези на Вилхелм Хауф.

Още помня, все едно бе вчера, приказката за Джуджето Дългоноско. Съдбата на малкия Вилм ме беше разтърсила. В пристъп на откровение ще споделя, че аз и до ден днешен пъхам носа си, точно като онази странна старица,  във всяка една своя покупка, която се нуждае от оценка за качество и годност. Да не говорим как повлия въпросната приказка върху вкуса ми към подправките и изобщо като цяло към готвенето. У мен все още живее споменът за прословутата баница Сюзерена и билката кихни сладко.

От друга страна много често приличам на Малкия Мук, нахлузвайки специалните си чехли, не мога и не мога да спра, все едно някаква невидима сила ме тегли напред...

Но нищо не ме е докосвало по начина, по който го направи съдбата на Петер Мунк. В главата ми все още звучи стихчето на Стъкленото човече за еловия лес. Дори доста време си вярвах, че ще ми се яви и самото духче, тъй като изпълнявах най-важното условие, бях родена в неделя, между единадесет и два часа. Ламтежът на Петер за богатство е пословичен, но цената, която трябва да заплати е прекалено висока, защото „Мигар каменни сърца още могат да имат желания?“

Представете си задоволството ми от това да видя, че издателство „Захарий Стоянов“ е преиздало през 2009 година изданието от времето на моето детство. Тогава издателство „Отечество“ имаше поредица "Вълшебници" с абсолютно същото оформление, превод на Димитър Стоевски и не на последно място - същия художник Ралица Николова. Новото издание е с твърда корица и офсетова хартия, което го прави още по-качествено дори.

Силно препоръчвам децата да споделят преживяното от мен, потапяйки се в света на Вилхелм Хауф.