от Узунов / дата: 02 сеп 2015

Писането от което имам нужда - на пръв поглед хаотично, разказва множество истории, в които можеш да се изгубиш, истории, в които привидно няма единна фабула, няма стиковка, но писане, което преживяваш. Може би преди време не бях дозрял за тази книга, затова и я оставих.
Искало ли ви се е да пътувате, да не седите на едно място, да не сте потънали в делника - с една дума да бъдете БЕГУН? Копнея да бягам без посока, да изследвам света в неизследваните му кътчета; да се губя из летищата, да се сблъсквам с множество хора, които никога повече няма да видя. В известен смисъл да живея като номад, защото животът е движение, той не харесва уседналостта. Спреш ли, значи вече си мъртъв - това е посланието на "Бегуни".
Затова на читателя не е предоставена единна история, той пробягва през множество животи, съдби, разкази за други разкази - пробягва и може да се удави във всеки един момент.
Не мога да го оприлича с етикета "женско" или "постмодерно" - това е писане, което импонира на моята същност; то описва моя живот във възможност, такъв, какъвто би могъл да бъде ако нещо в мен се скъса и реша да бягам, да се губя, да тичам, да бъда бегун. Но за сега съм в неизгодна позиция да знам какво искам, да си го фантазирам, но да стоя на едно място. Така наблюдавам собствената си смърт - уютно я наблюдавам как пристига и ме придърпва всеки ден по малко чрез навиците и ежедневието.
Искам да бъда бегун. Не бягам от себе си. Просто съм вътрешно неспокоен. Рядко говоря за книга през себе си. "Бегуни" обаче е Библията на един живот, който ми убягва.
Освен действителност има и възможност, която се осъществява според формата (дървото не може да излезе от формата си и да израсне в животно или в храст); човекът притежава още една възможност - да пробва да бъде всичко, което има смелостта да поиска.
След "Музеят на безусловната капитулация" това е най-добрият роман, прочетен от мен за тази година (по-назад вече остава "Подчинение" на Уелбек). Не се захващайте с "Бегуни" ако дълбоко в себе си не сте номад, ако поне веднъж не сте искали да скъсате с ежедневието и да бягате, да препускате както препуска животът.
Не може да я преразказваш, не може да я опишеш по някакъв друг начин, но трябва да препускаш с нея, с историите й, за да осъзнаеш, че посланието, което животът винаги ти е давал, е изразено с думите на авторката: "Мърдай, върви, не спирай. Благословени вървящите"!
Амин

от ксения / дата: 25 авг 2012

НЕОБИКНОВЕНА, УДИВИТЕЛНА КНИГА! Калейдоскоп от случки, размисли, приключения... Трудна за превод, но си личи класата на преводачката г-жа Силвия Борисова