Прекрасни, мъдри, човешки разкази...
И аз нямам търпение за "Под купола". На запад писателите се скъсаха да го хвалят - то не беше Нийл геймън, то не беше Лий Чайлд, то не беше Джон Конъли... Дано излезе по-скоро!
Малко след залеза
Автор: Стивън Кинг
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Плеяда |
| Брой страници | 472 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 445 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789544092948 |
| Баркод | 9789544092948 |
| Категории | Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза", ще знаете още нещо - че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума.
Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите - обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.
Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически - тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг - вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.
Ключови думи: Геният Стивън Кинг
Страхотни разкази, изобщо късният Кинг е много философски и многопластов! Хареса ми, че в N имаше препратки към Under The Dome, който вече прочетох в оригинал и нямам търпение да прочета и на български! Надминал е себе си с тази книга!
Добра книга, даже превъзходна! Невероятно пресъздадена на български! Свалям шапка на Лазаровски! И романът му "Завладей българите" е изумителен! Дано ни радва още дълго време!
Много философска и дълбока, първокласна Литература. Особено "Техните неща" - шедьовър на магическия реализъм
Не ми харесва...
Повечето разкази са доста дълги и не особено интересни!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Самият Стивън Кинг признава, че да се върне отново към писането на разкази е било предизвикателство. Сборникът съдържа майсторски написани разкази, изпълнени с напрежение и с типичния за Кинг психологизъм.
Много интересни са бележките в края на книгата, в които авторът разкрива какво го е вдъхновило за написването на всеки един от разказите.
Елена Йончева, Хеликон Витоша
След уникалните сборници „Особени сезони“ и „Четири след полунощ“,сред които блестят такива бисери като „Рита Хейуърт или Изкуплението Шоушенк“ и „Ланголиерите“, няма начин как да пропуснете и „Малко след залеза“...,когато се случват толкова необикновени неща.
Все пак това е Стивън Кинг - всепризнатият майстор на психотрилъра, при когото свръхестествените неща имат съвсем закономерно обяснение,и при когото читателите изживяват вълшебни мигове на границата между живота и смъртта.Той е известен с наблюдателността и последователността си, както и с препратките си; много истории, които на пръв поглед нямат нищо общо, често се оказват свързани посредством второстепенните герои, измислени градове или препратки към събития в предишни книги .
Кинг казва:“Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.“
Не изпускайте часовете „Малко след залеза“...
Все пак това е Стивън Кинг - всепризнатият майстор на психотрилъра, при когото свръхестествените неща имат съвсем закономерно обяснение,и при когото читателите изживяват вълшебни мигове на границата между живота и смъртта.Той е известен с наблюдателността и последователността си, както и с препратките си; много истории, които на пръв поглед нямат нищо общо, често се оказват свързани посредством второстепенните герои, измислени градове или препратки към събития в предишни книги .
Кинг казва:“Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.“
Не изпускайте часовете „Малко след залеза“...
Антонина Ганева - Хеликон, Стара Загора
Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета. Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство Doubleday и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал Кери. Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани. Живее в Бангора, щата Мейн.
