Дали някой, отишъл си от живота само на тридесет години, опитал да реши финансовите си проблеми с държавна служба, но без никакъв успех, и преживял голямата си и разтърсваща любов към една жена, получила в крайна сметка прякора Квадрантария (за четвърт грош), може да бъде наречен човек с късмет? Гай Валерий Катул определено е от поетите, родени под щастлива звезда и тя продължава да грее за него и до днес. Вековете са се отнесли щедро към него: 116 запазени стихотворения са предостатъчни, за да оценяваме страстта и иронията на поезията му, четейки текстове, а не гадаейки от мита около личността му. Съществуват други римски поети с повече съхранени произведения, с по-често споменавани имена, по-подробно разглеждани в класическите училища и факултети. Гай Валерий Катул е обичан. Написаното от него притежава способността да създава страстна и фанатична публика сред всяко ново поколение автори и читатели, независимо от промените в усета и разбирането за поезия, които времето налага, колкото и радикални, заличаващи цели естетически територии и откриващи нови, да са тези промени. Сред останалите имена върху томчетата в класическите библиотеки Катул постига нещо, което само малцина и много щастливи поети успяват - да не бъде класик. Да остава актуален при всяко ново превъплащение на поезията. Да не бъде четен като паметник. Винаги и само като поет.