Харесвам максимата на Павел Койчев за щастие: "Като се събудя заран, да ми се прави нещо". Той е от художниците, които преживяват изкуството като лична повинност и я изпълняват независимо от обстоятелствата. А често и срещу тях, което от само себе си превръща таланта им в съпротива. Но по-важното и от съпротивата е всекидневното усилие. Тази книжка е за него. За резултатите му, но отчетени на принципа на случайността или най-многото на принципа на пресичането - между творчески и приятелски маршрути.
Георги Лозанов