Безкрайно интересна книга.
Древните българи в световната наука
Автор: Петър Добрев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Галик |
| Брой страници | 228 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 196 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789545820335 |
| Баркод | 9789545820335 |
| Категории | История на България, История, Книги |
Днес в България има множество исторически издания - кратка история, многотомна история и дори детска илюстрирана история. Липсва, обаче, само една честна история, описваща точно произхода и достолепието на нашите древни български предци.
Като прелюдия към създаването на такава история в тази книга са описани най-важните открития на световната наука при проучването на древното българско минало. Те са се натрупвали постепенно и тъй като са направени от учени, работещи в различни клонове на познанието и пишещи на различни езици, все още слабо се познават у нас.
Докосвайки се до техните идеи, читателят ще може да проследи как стъпка по стъпка и с цената на много усилия, науката е възстановявала скрития отвъд вековете образ на древните българи. И как чрез синтеза на най-новите постижения бяха преодолени множество неточни представи и бе решен най-сложният проблем на ранната българска история - проблемът за българската прародина.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В този труд за първи път се появява терминът „древни българи”. До 70-те години на 20 в. в българската история има един вакуум, който започва бавно и несигурно да се запълва. Става въпрос за произхода на нашите прадеди: от къде са дошли, какво е било най-далечното им минало и наистина ли никой никъде не го е записал…
По една ирония на съдбата България, която е допринесла за просветата на редица източноевропейски страни, впоследствие е загубила повече от всички други държави, своята стара книжнина, а чрез нея и своята ранна историческа памет.
През последните десетилетия се правят ценни световни открития. Авторът съпоставя различни гледни точки. Потвърждава, отхвърля и критикува базирайки се на документи и доказателства. Започва със сведения за българите в книжнината от 15-18 век. Представя различни западни теории от учени, които никога не са посещавали България: Цойс, Гилфердинг, Рьослер. Според тях българите са идентични с хуните на Атила, близки с прадедите на унгарците или са част от самодийските племена – самоеди.
От 18 до 20 в. битува теорията, че българите са потомци на варварски азиатски племена и са черен разрушител на империи. Тази теория не издържа пред откритието на Плиска, която не е римска, нито византийска крепост.
Прародината на българите се е намирала в един от най-цивилизованите райони на Изтока – земите при Памир и Хиндукуш /тук има неопровержими доказателства/.
Хипотези и открития… Пътят към истината е дълъг.
Венета Иванова, Хеликон Добрич
В своята книга „Древните българи в световната наука” Петър Добрев концентрира вниманието на читателите върху трудовете на западните учени, отразяващи своята визия за спорни въпроси от българската история като прародина на древните българи (прабългарите). Авторът проследява две различни течения в европейската историография. Първото е това на древните първоизточници на информацията за българите, с които са разполагали и все още разполагат историците, сведенията на съвременници, очевидци на събитията. Другото течение, зародило се през ХVІ-ХVІІ век, представя Балканите като свърталище на диваци, татари, монголи, антипод на понятието „цивилизованост”. Второто течение бива отразено в писма, пътеписи, трудове на европейски учени сред които философи като Кант и Хегел, историци като Е. Гибън и много други.
Добрев наблюдава абсурдни взаимоотношения ХVІ-ХІХ век между Югоизточна и Западна Европа, изразяващи се в термина „невзаимна взаимност” – презрението на Запада, насочено към Източна Европа и възприемането на цивилизованите европейци едва ли не като кумири от същите презрени. Авторът умело опровергава погрешните твърдения и заблудеността на тези „цивилизовани европейци“, използвайки солидни доказателствени източници.
Петър Добрев се стреми да представи всички гледни точки в родната и световна българистика. Трудът му е полезно четиво както за изследователи, занимаващи се обстойно с проблема, така и за читатели, които проявяват интерес към българската история.
Зорница Замфирова, Хеликон Благоевград
