Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Отговаряйки на някои изисквания за постмодерна текстуалност, книгата на Гоце Смилевски е изградена върху отварянето и впоследствие затварянето на няколко интерпретативни нива. Така се запазва възможността за непрекъснато съотнасяне между гледните точки върху живота на Спиноза. Освен като един вид разпит, на който е подложен разума, този роман е и целенасочено избягване на йерархията, т.е., системата на философа се сблъсква с неговата автобиография. В тон с т. нар. скъсяване на дистанцията между автор и текст, тук се нарушава и времевата рамка. Задаващият въпроси от името на афектите, крайното и ефимерното се среща с ум, който е бил отдаден на вечните ценности. Присъствието на пасажи, които са като прецизни извадки от историческия и романтичния жанрове, в тези разговори, въвеждани от настояващия на значимостта на сетивното, или преживявани като видения и сънища от Спиноза, постига един вид огледалност, в която липсата на център е безспорна. Това е и подзаглавието на романа - паяжина, където всяка точка е достатъчно реална и силна, за да бъде център, начало или най-вече движение. Неизбежно преоценките на изминатия път, на изживяното и на мисленето, са много, включително от чисто поетическо естество, с което този текст заличава почти всички граници и прави чест на всеки читател, търсещ не само нарушаване на класическото, а и необикновени решения за един нов класицизъм на постмодерното.