За съжаление, към настоящия момент не ни е предоставена информация от издателството за предстоящо ретиражиране, обвързано с конкретни детайли като срокове.
| Издател | Студио Арт Лайн |
| Брой страници | 265 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 252 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542908081 |
| Баркод | 9789542908081 |
| Категории | Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти. Той не изпитва наслада от убиването на хора; той изпитва наслада от возенето на ескалатори и слушането на Франк Синатра. Той е малко по-различен от останалите Мъртви.
Сред руините на изоставен град, Р среща едно момиче. Тя се казва Джули и е противоположното на всичко, което той познава – топла, светла и съвсем жива, цветна експлозия на фона на мрачния сив пейзаж. Поради причини, които не разбира, Р решава да спаси Джули вместо да я изяде и така започва една напрегната, но странно нежна връзка.
Никога преди не се е случвало нещо подобно. Противно на всякакви правила и логика, Р вече не е доволен от живота си в гроба. Той иска отново да диша, иска да бъде жив, а Джули иска да му помогне. Но техният суров, гниещ свят няма да бъде променен без битка...
За съжаление, към настоящия момент не ни е предоставена информация от издателството за предстоящо ретиражиране, обвързано с конкретни детайли като срокове.
Моля ви, кажете дали скоро книгата отново ще се я има в наличност? Харесах я и искам да си я купя..
Всъщност в историята не се крие кой знае колко смисъл. Любов му кажи и повече не рови. Но има доста неща, които ти се струват странни и едва след като ги осмислиш осъзнаваш, колко скрит смисъл има. Всеки детайл е доста добре измислен и има скрито значение. А накрая като прочетеш книгата разбираш, че тези зомбита не са измислица. Фактът, че живеят на летището, какво правят постоянно, как се държат, как говорят. Чак се плашиш, че виждаш себе си или много други хора в тяхно лице. Като добавим изчерпателните и добре написани описания, смятам, че тази книга си заслужава. Но гнусливите да не очакват, че е минала без задължителните сцени прилягащи на зомбита. Чак на мен ми ставаше зле няколко пъти. Има си трески за дялане, но до колкото разбрах е първият роман на Айзък Мериън.
Книгата е невероятна.Ако се ровите из коментарите,чудейки се дали да си я купите,гласувам с всичките си оставащи крайници (зомби шегичка ха-ха).
завладяваща новела. страхотен сюжет. струва си да се прочете нещо ново и различно.
Супер! Малко по малко ще си съберем екип : )
Който иска да види как изглежда зомбито - вече направиха филм по книгата със същото заглавие.
Уау, някои много се засягат от това, че Joe е писал на английски. Голямо чудо е станало. От Хеликон се успокойте малко!
По повод издателството - подкрепям с две ръце, повече такива хора трябва да има! Аз ще помагам с дизайна! ;)
ОК; (мидъл) фингърс кросд.
Към Joe:
Здравейте отново,
факт е, че не одобрявам тона Ви, но как ще се представяте в публичното пространство определено е Ваша работа, аз бих искала да отбележа следното:
1. Английският език определено се пише на латиница, а това е в разрез с правилата на форума. Написаното от Вас не е заглавие на книга или линк, за да се приеме без възражения.
2. Да съблюдавам правилата на форума и спазването на добрия тон е всъщност част от моята работа:))
3. Не бих искала да запълним форума със спорове между мен и Вас, така че най-любезно Ви моля, да спрем с размяната на несвързани с това заглавие постове до тук!
4. Културно Ви пожелавам хубав ден!
Aurora, брой и мен към преводачите. Много бих искала да се пробвам и като редактор. Но имам един въпрос. Как ще се разберем кои книги ще издаваме? Със сигурност всеки ще иска неговите любими творби първи да видят бял свят на български.
Aurora, Joe и bookgirl (не е задължително в този ред) приветстват Росица в ИК "Идеалист".
Към bookgirl: Не се тревожи, аз ще съм един от преводачите, мога да помагам и в художественият отдел. Останалите как можете да се включите?
Елена Панайотова, седмият ми пост не беше написан на латиница, а на английски (бях написал "Fingers crossed!"), което не е в разрез с правилата, а осмият ми пост беше естествена реакция спрямо неправдата. Настоящият ми пост пък е културен начин да ви кажа да си гледате работата.
Към всички от бъдещата ИК "Идеалист"- накарахте ме и аз да си мечтая :))) Знаете как стоят нещата в държавата ни... но нищо не ми пречи да си помечтая, че това ще стане факт.
Към Joe:
Вашият седми пост беше изтрит поради факта, че сте писал на латиница, а това е в разрез с политиката на форума.
Вашият осми пост беше изтрит поради това, че съдържа обидно съдържание, а това също е в разрез с политиката на форума.
Уважавам безкрайно и следя с интерес Вашите постове, но моля придържайте се към правилата!
Пожелавам ви успех!
Не само бюджетът е проблем. Трябва да си измислим лого, да открием добри преводачи и художници по оформлението на кориците, защото искам нашите книги да са най-доброто, оригинално и грабващо окото нещо на пазара. Трудничко ще е. Но, както е казал Хенри Форд, трудностите са това, което виждаш, когато отклониш поглед от целта. Мисля, че ще се справим ; - D
Сега остава и бюджет да намерим и всичко ще е ток и жица.
"Идеалист" би било подходящо име за издателската ни къща, не мислите ли?
:D По-добре отколкото да съм песимист, не мислиш ли? Между другото, всички ми го казват, за което много се радвам!
Aurora, ти си идеалист. :)
Аз имам една утопична идея - да се съберем с вас и да си основем издателска къща. Можем да съберем още хора, които да ни помагат, защото съм сигурна, че има и други, които искат да видят любимите си книги издадени в България...
Всъщност имам представа, 'щото и аз съм по същия начин. :)
Нямаш представа колко много книги, които си заслужава да бъдат представени на българския пазар, съм открила. Понякога ми се иска да имах възможността да си основа собствена издателска къща и да закупя правата им. Засега си оставам само с мечтите.
"The Zombie Survival Guide" е прекалено смела мечта за твърде боязливия ни пазар, но си права - тематичният предходник на "World War Z" би бил прекрасно решение, само дето родните издатели играят само на сигурно.
Съгласна съм с теб. Надявам се, че ще я пуснат преди излизането на филма по нея. Няма да е зле, обаче, ако започнат с първата книга по темата - The Zombie Survival Guide.
Крайно време е някой да издаде на български "World War Z".
Благодарско, на заплата може и да се ощастливя.
Дани, Ар е висок и слаб, с оловносиви очи, тъмна коса и спокойно може да мине за "жив", който просто е имал няколко безсънни нощи. Другите зомбита са в по-напреднал етап на разлагане. Книгата си заслужава, прочети я.
О, не! Джо каза нещо мило, света ще свърши!
Аз се чудя дали да си я взема. Гледах я онзи ден в мола и се зачудих, хареса ми на първо време, но не съм сигурна дали зомбитата не са ми малко гнусливи. Сега, не съм чела книгата още и не знам как са представени там, но от филмите, които съм гледала ... са някакви полуразпаднали и гнвиещти...
Ако някой може да каже малко повече за това как "изгледа" Р и евентуално другите зомбита в книгата много ще съм благодарна.
Книгата действително е супер, ето едно изчерпателно ревю:
http://Линкът е изтрит от администратор.
Въпрос към Студио Арт Лайн. Ще участвате ли на тазгодишния пролетен панаир на книгата? А за всички, които се интересуват, панаирът ще се проведе от 24 до 29 май в зала 3 на НДК, вход свободен.
Бих искала да изкажа поздравленията си за оформлението на корицата - великолепно е и най-важното - оригинално, а не просто копирано от чуждото издание. Колкото до книгата - не съм очаквала една история за зомбита да е така красиво и мъдро написана. Стилът на Айзък Мериън е изящен, сравненията, с които борави, са ярки и запомнящи се - \"очите й бяха класически романи и поезия\", \" Искрицата живот се разпръсква от клетките му като цитрусова мъгла от портокалова обелка...\". Особено ми хареса тази част - \"В главата си мога да се изкача по заплетени скелета от думи и да достигна таваните на най-високите катедрали, където да изпиша мислите си, но отворя ли уста, всичко се срива.,,\", а също и тази - \"Взирам се в ръката си, бледата сива кожа, студена и вдървена, и мечтая да е розова, топла и мека, способна да води, да твори и да гали...\" И това го казва Ар, зомби, което вярва, че душата му е съсухрена и безсилна. А всъщност душевният му свят е много по-богат, цветен и запленяващ от този, на който и да било \"жив\". Героят мечтае, изразява емоциите си и комуникира чрез музиката и оприличава буквите на звезди, а думите - на съзвездия. Момичето, в което Ар се влюбва, ме спечели с определението за музиката, което дава - \"Музиката е живот... това е ярка неонова екто-енергия, изсмукана от духа и превърната в звукови вълни, които ушите ти могат да погълнат...\", а също и с факта, че прати да вървят на май..та си всички, които са прекалено заети, за да се тревожат за храната на душата си и вярват, че светът не може да бъде излекуван. Споделям мнението на една от героините, че светът е гаден, гадостите се случват, но не е необходимо да плуваме в лай . а. Хареса ми и казаното за писането - то е памет, споделяне на мисли, общуване. Книгата поставя важни въпроси, написана е майсторски и съчетава, без това да изглежда идиотски или съшито с бели конци, кървави сцени /включващи ядене на мозъци и обучение в лов на хора/ с невероятно романтични моменти /сцената с балкона удря Ромео и Жулиета в земята/. И най-хубавото е, че имаме възможността да проследим пътя, който Ар изминава и да станем свидетели как душата му засиява все по-ярко.
Не.
Хубава ли е книгата?
Голяма бозица, голяма!
Книгата се оказа доста приятна изненада.
Хубава ли е книгата ? И за какво се разказва ?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Идеята за безсмъртие е в основата на този роман, предназначен за по-млада публика и за друга, ако не по-възрастна, то поне със здрава психика.
Всяка глава започва с илюстрация на анатомичен орган, зомби със здрав дух прелъстява подобаваща му девойка и заедно поставят началото на един нов свят, в който от значение е само душата.
Има запомнящи се социални моменти, ”озвучени” с цитати от песни на онези поколения , чийто деца и внуци преживяват агресията днес като естествена част от живота. Книгата прави разграничение между злото и неговия израз във визуалната култура изобщо.
”Топли тела” с цялото си противоречие, е любопитна за четене. Би могла да предотврати нещо ужасно, което и в най-спокойното си ежедневие можем да срещнем....
Людмила Еленкова, Хеликон България