Много добър роман.
Взех го от пролетния Панаир и го прочетох по време на отпуската.
Изобщо литературата от страните от бивша Югославия много я бива, особено през последните 20 години.
Автор: Едо Попович
| Издател | Панорама |
| Брой страници | 256 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 273 грама |
| Размери | 21x13 |
| ISBN | 9789549655421 |
| Баркод | 9789549655421 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Очи"е роман за живота на фотографа Иван Калда, маргинален типаж от загребското предградие Дубрава, който в момент на физическа и психическа криза се опитва да сглоби разпокъсаните си спомени, мисли и чувства някаква цялост, която му позволява да продължи напред. Своята самота и непригодност да се справи в живота героят прикрива с непукистката поза на безразличен наблюдател. Едо Попович ни поднася интелигентно и невероятно увлекателно и ефектно четиво благодарение преди всичко на изповедния жаргонен език и стил, характеризиращ се с аскетизъм, лаконичност и афористичност, с ирония, но и със своеобразна поетичност.
Много добър роман.
Взех го от пролетния Панаир и го прочетох по време на отпуската.
Изобщо литературата от страните от бивша Югославия много я бива, особено през последните 20 години.
Мнения за книгата?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Романът „Очи” на хърватския писател Едо Попович открива нова страница от света на младия балкански интелигент чрез съдбата на Иван Калда, фотограф и журналист от загребското предградие Дубравка.
Залутан в дебрите на собствения си житейски лабиринт, най-враждебното за него пространство, където е „неразумно дори да навлизаш”, да не говорим за опознаване, объркан сред тишината на семейната самота и задъхан от шеметното темпо на бързото съзряване сред плетеницата от необясними събития и случки от най-ранното детство. Така героят прекрачва с насмешка всички канони от миналото, за да открие истината , която превръща в собствено верую: ”... не се нуждая от никого, за да стигна където и да е.”
Това прозрение е неговият шанс за промяната, която го привлича с неизвестността си и се превръща в лично вдъхновение за цял живот. Но скоро еуфорията отшумява и му завещава усещането за разруха
Ето с какво се бори д-р Галин, който е решен на всичко, за да го възстанови до степен „нормално ненормален”.
И........
Останалото ще откриете в книгата !!!
Има какво да научим още за съседите си, за да се спасим от съдбата на „вътрешното потрушение” на Иван Калда !!!
Как точно ????
Прочетете „Очи” на Едо Попович, за да откриете отговора!!!
Маргарита Янева, Хеликон Бургас
Тази история е съставена от фрагменти от живота на фотографа Иван Калда. Те са като части от пъзел, които той, заедно с психолога Галин, се опитват да сглобят.
Въпросът, който се спотайва през цялото време е, какво са спомените – корени, които ти помагат да стъпиш по-здраво на земята, или пречка, която те спъва да продължиш напред. Както казва Маркес, „Животът не е това, което ти се е случило, а начинът, по който си го спомняш“.
Така или иначе, те присъстват постоянно в живота ни. Мислим си, че не се нуждаем от тях, че те са пречка за по-различния свят, в който мечтаем да живеем. От друга страна, ако ги няма картините от миналото, които да ни осигуряват сигурност, ние се чувстваме сами и уязвими. Спомените дават някаква сигурност и ни помагат да си мислим, че лошите неща се случват на другите и на друго място.
Дали тази илюзия е здравословна, всеки може да прецени сам за себе си.
Теодора Гатева, Хеликон Габрово