Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

"Повелителят на осите" от Михаил Вешим - чета аз заглавието и разглеждам корицата. Знам го Вешим, си мисля. Как няма да го знам, та нали навремето бяхме абонирани за в."Стършел". А и "Нашингтон" сме чели. А и си падаме по забавните фейлетони..
И без да се зачудя, грабнах книгата. Обичам хуморът във всяка една негова част. Никога не съм се чудила дали да притежавам дадена книга, чийто автор списва предимно смях. Чела съм какво ли не свързано с обилно сълзоотделяне от смях.
Михаил Вешим с този си сборник разкази ("петдесет и шест на брой в шест словесни сериала") се чете леко, без претенция за изисканост и без да се чудя къде точно да се засмея. Хуморът му е хвъркат, изпипан и вдъхновен от ежедневието и битовизма. И може би за това и е смилаем. Няма излишни описания и протяжни повествования, които могат да те докарат до желание да си прережеш сънната артерия със старото си макетно ножче. От скука. Няма и от онзи, сух хумор, който никога не можеш да разбереш, просто, защото за първи път чуваш израза "сух хумор". Лично на мен ми беше интересно да премина през спомените му от детството, женитбата, казармата ( това беше навремето едно заведение в което момчетата ставали мъже, но не мога да го потвърдя със сигурност, просто, защото съм жена и никога не съм присъствала на тази трансформация), появата на децата му, приятелските забивки, случките с колегите...

И изобщо цялата тази „рутина“, която се появява или вече съпътства, рано или късно, всеки дищаш човек на майка Земя. Хуморът му, в определена част от книгата, ми напомни на добрите стари СОЦ-времена, когато имаше прясна боза и сладолед в метални купички. И се съгласявам напълно с написаното на задната корица: " ...книгата може спокойно да се чете от всички в семейството - от бабата и дядото, през майката и таткото, та до внучето и кучето".
Всеки един разказ ми донесе удоволствие и забава.
И, за да не изпадна в излишна логорея, ще завърша с това, че хуморът ще спаси света и можеш да се включиш в тази инициатива, като сам се увериш, изчитайки "Повелителят на Осите".

Общото между всички книги на Михаил Вешим е Усмивката.

Не вярвам, че може да има човек, който може да чете неговите творби и да остане равнодушен и сериозен.

Това в пълна сила се отнася и за новата му книга „Повелителят на осите“.

В тези 56 разказа са събрани много усмивки и добро настроение. Авторът описва различни комични случки от живота, в много от които всички сме попадали.

В някои от тях няма нищо смешно, но разказани по начина, по който само Вешим умее, предизвикват усмивка и одобрително кимване с глава. В този забързан и напрегнат наш свят, с всички природни катаклизми и човешки трагедии, имаме нужда от няколко часа психическо разтоварване и спокойствие.

Всичко това, като бомба със заряд добро настроение, носи тази книга.

Затова я препоръчвам като смехотерапия на всички, малки и големи, сериозни и не толкова сериозни.

Прочетете я!