Този роман се нарежда сред жанровете на политическата проза и фентъзито. Мистичността е метафора, чрез която се изразява разкъсаността на албанското битие – между поколенията и времената. Миналото е изпълнено с вина, настоящето е чистилище, а бъдещето – прераждане в приюта за слепи. Това е един отчайващ разказ за посттоталитарната безизходица на душата, залутана като змиорка в лабиринта от подземни реки. Както пише в-к Корриери: "проза, която не върви, а лети по редовете".