Книгата е страхотна!!! Много увлекателна,чете се на един дъх!
| Издател | Хермес |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 995 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 219 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789542610014 |
| Баркод | 9789542610014 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тази книга няма да ви „мъчи” - ще я прочетете бързо, на един дъх. После ще я оставите в билиотеката, сюжетът ще избледнее, но вътре във вас нещо ще започне да работи. Не се знае къде ще ви отведе...
Роман по истинска история, за реални хора и събития, но, по-важното, за истинските неща – търсенето, бягството, пътя, силата на духа и любовта.
Книгата е написана след повече от 100 часа разговори по скайп с прототипа на главния герой – Слави Иванов – една от уважаваните личности в българската общност в Чикаго. Историята започва от родния му град Видин. Детството на героя ще се стори познато и близко като предметност и атмосфера на хората със спомени от социализма. Там, край Дунав, се ражда и голямата любов. Следва дъгият път към Обетованата земя, изпълнен с нечовешки изпитания, надежди, разочарования и обрати. Изненадващо, пътешествието започва от Москва, после героят минава пеша няколко граници, опитва се да преплува Дунав, престоява две години в бежански лагер, за да стигне накрая в Чикаго, където едва не умира от студ и глад. И точно когато устройва живота си, решава да се върне обратно: понякога щастието не е в целта, която гоним, нито в успехите, които постигаме.
„Когато попитах Слави изпълни ли се неговата „американска мечта”, той не ми отговори”, казва авторът Антоанета Баева. „Вместо това ми разказа тази история. Разказа ми я така, че не можех да не я напиша. Често спирахме, защото бяхме твърде изтощени – той от спомените, аз – от съпреживяването. Дълбаехме все по-навътре и по-навътре, възстановявахме детайли, картини и чувства. Отказвахме се, после продължавахме, после пак се отказвахме – Слави трябваше да отблокира най-ужасните си спомени и да ми позволи да ги запиша, а аз напълно да се освободя от суетата да говоря за себе си.
Книгата не преразказва едноименния филм „Стъпки в пясъка”, но разказва за същия човек. В нея ще откриете онези герои и преживявания, които не намериха място в сценария на лентата. Ще уловите и познати моменти, но разказани от друга гледна точка, с други изразни средства и с друго настроение. Ще изпитате ново, различно удоволствие.
Книгата е страхотна!!! Много увлекателна,чете се на един дъх!
Интересна ли е книгата ?!! :)
Ооо, супер! Филмът е уникален, съвременна българска класика. С голямо удоволствие ще прочета и книгата...
Ооо, супер! Филмът е уникален, съвременна българска класика. С голямо удоволствие ще прочета и книгата...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
История за една американска мечта...
История на един успял българин, който търси обратния път към дома, заради най-съкровеното, най-милото, най-истинското човешко чувство – любовта. Всъщност тя го крепи, вдъхва му сила и надежда през целия път на неговото израстване и доказване като човек, като личност.
От крайдунавския град Видин и така познатото до болка социалистическо детство (тогава се ражда и идеята за бягството към свободата) до Обетованата земя, пътят е дълъг. Изпълнен е с нечовешки изпитания, надежда, разочарования, обрати.
По време на “пътешествието” си героят среща един старец, който му предрича, че там, закъдето е тръгнал, ще стигне. Оказва се прав, макар че не веднъж въпросът за самотата изплува от дълбините на изтерзаната емигрантска душа. Сърцето и духът търсят отговор на въпроса: Защо стъпките в пясъка са самотни?..
В края на дългото си пътуване момчето от Видин е вече зрял мъж, с преуспяващ бизнес в Чикаго, но все още сам...
Ще открие ли Нели – голямата си любов, ще се върне ли в родния си град и как ще подреди самотния си живот?..
„Единствено важното е да можеш да хванеш ръката на другия и да го погледнеш нежно в очите...“
Венета Иванова, Хеликон Добрич