Кажи ми
на какъв език мълчиш,
за да знам
как да слушам.
(Катерина Стойкова)
Неделимо число
Автор: Катерина Стойкова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Факел Експрес |
| Брой страници | 112 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 163 грама |
| Размери | 19x13 |
| ISBN | 9789549772746 |
| Баркод | 9789549772746 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Катерина Стойкова е родена на 4 юни 1971 г. в Бургас. Завършва електроника и електротехника в Бургаския свободен университет през 1995 г. и същата година се преселва в САЩ, където работи като инженер в IBM и Lexmark. През 2009 г. получава магистърска степен по изящни изкуства, специалност "Поезия", от „Сполдинг Юнивърсити“ в Луизвил, Кентъки. Основател и главен редактор на издателство „Accents Publishing“ от 2010 г., К. Стойкова е водещ на радиошоуто за литература, изкуство и култура „Акценти“ в Лексингтън, Кентъки, където живее в момента.
Катерина Стойкова пише стихове и проза на български и английски и превежда поезия на двата езика. Автор е на поетичните книги „Въздухът около пеперудата/The air around the butterfly“ („Факел Експрес“, 2009) и „The Most“ („Finishing Line Press“, 2010). Нейни стихотворения са публикувани в български, американски, ирански, немски и италиански литературни издания.
Катерина Стойкова е носител на литературната награда „Дъбът на Пенчо” (2010).
Поезията на Катерина Стойкова се стреми към емоционална неутралност. А най-лапидарните й творби приличат на стафиди, на изсушени зърна, от които сокът е не само изстискан, но и на които липсва сладост. Склонен съм да считам тази нулева, неутрална емотивност, не само за бягство от отдавна тривиализираната в българската традиция емотивна стихийност (която мнозина все още считат за органична поетичност), но и за търсене и изобретяване на съвсем нов лирически език.
Проф. Светлозар Игов
Стиховете на Катерина Стойкова притежават сдържаната
непримиримост на живота към собствената си преходност. Тя
не пее, не плаче, не танцува около себе си и за себе си. Тя мисли
с чувствата си и ни прави чувствителни чрез помислите си.
Нещата й са спуснати, а тя е само бясната флейта на тьмното
им издухване в бялото околоземно пространство. Тя умее да
мълчи, но мълчанието и говори и казва всичко, което е нужно да
се почувстваме за няколко мига отново човешки същества.
Румен Леонидов
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
