Книгата звучи страхотно! Като огромен почитател на жанра фентъзи,само от прочетеното резюме,ми изглежда изключително интересно,страховито и покоряващо четиво,което предвкусвам,че ще ме остави без думи. А ако трябва да съдя книгата по корицата,то тогава ще трябва да кажа,че най-вероятно лампите в стаята ми ще стоят включени до след полунощ.Непременно ще закупя това фентъзи! И благодаря на Хелион,че винаги успявам да си намеря желаната от мен книга във вашите книжарници.
Подмененият
Автор: Брена Йованоф
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кръгозор |
| Брой страници | 276 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 311 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789547712652 |
| Баркод | 9789547712652 |
| Категории | Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Една от десетте най-добри тийнейджърски хорър книги за 2010 г.
Мрачно, плашещо, зловещо, завладяващо
Всичко може да бъде подменено. Освен човешката любов.
Има нещо гнило под град Гентри...
Eдно момче живее в съвършения малък град със съвършеното си семейство.
Но Маки Дойл е много повече от това, което изглежда. Той е подменено дете, оставено в люлката вместо човешкото бебе преди шестнайсет години.
Дошъл е от свят на тунели и черна, тинеста вода, на мъртви момичета, ненамерили покой, на древни тайни, подхранвани от човешката болка.
Маки Дойл не е един от нас.
Издава го смъртоносната му алергия към желязо, кръв и осветената земя. Той трябва да се бори, за да оцелее в човешкия свят. Би платил всякаква цена, за да бъде нормален като останалите, да свири на баскитарата си, да се разхожда за ръка с любимото момиче... Но когато поредното човешко дете е отвлечено, Маки слиза в подземния свят на Гентри – пълен със странни и зловещи създания, живеещи под мрачния хълм. И този свят си го иска обратно.
Време е Маки да реши на кой от световете принадлежи и накъде го води сърцето му.
„Едуард ножиците” среща „Спасителят в ръжта” в тази ярка и плашещо красива история за едно необикновено момче и търсенето му на света, на който принадлежи.” Barnes&Nobles
„Харесвам тази зловеща и красива история за малките грозни неща около нас... Тя трябва да се чете след мръкване, с шепнещ глас.” Маги Стийвотър, автор на бестселъра „Тръпка”
За странните книги има странни коментари. Ето някои от тях...
„Без никакво съмнение мога да кажа, че никога не съм чел книга като „Подмененият”. Убеден съм, че Тим Бъртън трябва да купи правата и да направи филм от нея. Сигурен съм, че ще намери някаква роля и за Джони Деп.” www.goodreads.com
„Подмененият” прилича донякъде на „Матрицата” - свят в други светове, нищо не е такова, каквото изглежда, и някъде сред целия мрак вървиш и търсиш своето място. И ако имаш късмет, ще откриеш светлината в своето и в чуждите сърца... Бих дал на книгата 10 от 10 точки, но това не ми се струва достатъчно, защото я има и корицата! Така че прочетете сами и ще видите какво имам предвид.” www.amazon.com
„Ако имате нужда от определение, „Подмененият” много прилича на готически роман. Той е много мрачен и напрежението се надига бавно с всяка следваща страница, но не продължава така, както очаквате. Е, какво? Винаги ли трябва да знаете края? Тази книга крещи от оригиналност и индивидуалност. Силно я препоръчвам на всеки, който иска да излезе от рамката на обичайния поток. Забележителен дебют.”
Очаквах много повече и се разочаровах.Става да я четеш ако нямаш друго за четене.
Хареса ми, че момичето не чакаше да бъде спасявана от своя избраник, нито той е типичният самоотвержен смелчага.
Това противопоставяне между Старата вяра и съвременната религия, ми се стори твърде ортодоксално и банално изградено, струва ми се, че темата не е доразвита добре, дори и в частта си, където се изтъква как съвременният човек не е искрен в отдаването си към нито една от двете. Неприятно ме изненадаха и доста мудните реакции на героите в най-напрегнатите моменти, динамиката просто се губеше. Въпреки това не съжалявам, че и отделих от времето си, беше ми приятно и увлекателно да я чета и смятам че достойнството й е във вложената символиката.
Книгата е много хубава. Прочетох я цялата и точно като стигнах до последните изречения, където Маки прегръща Ема и си казват, че се обичат ми стана леко гадно, защото точно в този момент не исках книгата да свършва никога. Прекрасна книга, не толкова хорър, по скоро за взаимоотношенията и любовта между хората.
Добра е, но не толкова, колкото я изкарват. Могат да се съкратят 50-100 страници, в които се върти и сучи едно нещо по всевъзможни начини. Няма и чак толкова страхотии, освен въпросното "подхълмие", в което се подвизава Мориган (представена като малко и сладко дете) и сестра си - Господарката. По-скоро книгата предразполага за размисъл относно чисто човешките отношения, не толкова като добър хорър.
На мен книгата ми хареса. С прилична доза мрачност, силно наблягане на приятелството и чисто човешките взаимоотношения. И аз мисля, че така е добре, няма нужда от продължение.
Към момчето с кончето:
Преувеличаваш като сравняваш книгата с боза. Въобще не си прав. На пазара има много по-тъпи заглавия, които се радват на огромен интерес и получават хубави отзиви. Явно конят ти те е ритнал здравата и си изгубил ясна преценка за нещата, та вместо към концентрата (който очевидно предпочиташ), си посегнал към слабоалкохолното. Пий там нещо за разстройството (емоционалното и другото) и стой мирен.
Ако ви се е приискала боза, отскочете до магазина. Тази е с красива опаковка, но има вкус на умрели катерички и води до трайно емоционално (и не само) разстройство.
Определено! Мисля си и за актрисите - Господарката и Карлина също са много готини образи. Тейт е интересна, но някак си ми се стори леко по-слабо развита - ако има филм, сигурно ще акцентират повече върху нея - все пак е тийн история и любовната завръзка ще е център. Призанвам си, че сцената край гробището, където се натискаха, беше много ефектна.
И мерси за инфото.
Засега няма да има продължение. Ако питаш мен, книгата си е добре и така. Как мислиш, дали Джони Деп е подходящ да изиграе Резача?
Дочетох я; потвърждавам мнението си - мисля, че книгата е много хубава. Гледала съм някои неща на Тим Бъртън и си представям как прави филм по нея - може дори и анимационен, като в онзи филм за булката - какво беше забравих в момента... Не разбрах, ще има ли продължение?
Благодаря за хубавите думи!
Мерси на букгърл - едно полезно мнение; понякога се чудя кой пише тука - има само ох и ах, но не и полезни ревюта. Това ,което си написала за героите, ми се стори интересно. Още не съм я прочела докрая, някъде на средата съм - признавам, че я купих заради корицата! Супер ефектна е. Засега съм заинтригувана. Върви леко, обичам мрачния елемент в подобни романи - сладникавата атмосфера на някои от този тип книги ме подлудява! В повечето вампирски книги има такава лигня, че направо се побърквам. Тука няма вампири, има съвсем други мрачни същества, които ми се струват много по-реални. Аз харесма много Маки, това лутане къде си, кой си ми се струва много истинско.
Явно още ме държи от вчера. Думичката "темперамент" трябва да е написана с пълна членна форма.
Леле, като гледам колко пъти съм повторила "което" и "всичките" в предишния коментар, се чудя какво съм пила вчера. Както и да е, исках само да добавя, че взаимоотношенията, описани в романа, са пример за силата на приятелството и обичта. Любимата ми героиня е Ема. Страшно ми допадна и темперамента на Тейт, да не говорим, че не се страхува да влезе в схватка. Буквално и преносно.
Жестока корица! Тъкмо заради нея не се стърпях и започнах да чета романа, пренебрегвайки доста други книги, които ме чакат да им обърна внимание. Брена Йованоф тотално ме зариби! Не само историята е страшно интересна /давам на авторката бонус точки за умелото вплитане на келтската митология в сюжета/, но и за пръв път ми се случва да харесам всичките "добри" герои. По принцип все ще се намери нещо, което да ме подразни, но у Маки, Роз, Дани, Дрю, Тейт и Ема няма нищо, за което да се хвана. Те всичките са си просто уникално готини!
Изглежда интересно.
книгата изглежда доста интересна непременно ще си я взема :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Може би, след много суперлативи, е интересно да отбележим, че Брена Йованоф е писала разкази съвместно с Маги Стийвотър и Теса Гратън. Този факт е малко подвеждащ, имайки предвид, че плътността и концентрацията на вниманието, които нейният дебютен роман поддържа са, според мен, различни от тези, които дългите текстове на другите две авторки от т. нар. Merry Sisters of Fate трио демонстрират. Отликата е в полза на Йованоф и едва ли мога да направя нещо по-сигурно от това да препоръчвам „Подмененият” не само на фенове на тийнейджърски хорър. Препратки като „Едуард Ножиците”, „Спасителят в ръжта” и дори Стивън Кинг са разнопосочни и по-скоро объркват, ако ги наложим върху множеството от силни характери и впечатления в „Подмененият”. Водещият глас на героя и обвързването на тийн-тематиката с въпросите за любовта и за нормалността, без да се разкрива основната линия, ще доставят удовлетворение на избралите тази книга.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша
Няма грешка, така се изписва фамилното й име. Дядото на Брена Йованоф е от Македония. Фамилията му е била Иванов. Той емигрира в САЩ. В края на ХІХ и началото на ХХ век пристигащите с кораби от Европа са били държани известно време под карантина на о. Елис, преди да бъдат транспортирани до Ню Йорк. Когато дядото на Брена стъпва на пристанището, служителят се е опитал да произнесе името му на английски език и го е записал по този начин в новите му документи.
Самата Брена Йованоф е спокойна и скромна. Стилът й е всичко друго, но не и обикновен, тя е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно, иронично чувство за хумор, което е изключително освежаващо и изненадващо. Със самоирония говори и за себе си: „Здравейте! Аз съм Брена и пиша романи за тийнейджъри. Какво да ви кажа за себе си... Добра съм във футбола, във видеоигрите и в правенето на страхотни ронливи сладкиши! Хич не ме бива в танците и във вземането на решения. Изобщо не вдъхвам доверие като авторитетна личност. Подозирам, че причина за това е ниският ми ръст и впечатлението, което създавам, че изобщо нямам представа за какво говоря, когато реша да изложа някоя своя идея. От петнайсетгодишна спрях да ходя на училище и преминах на домашно обучение. Предполагам, че това е повлияло на възгледите ми за света по начин, който дори не мога да си представя.”
Самата Брена Йованоф е спокойна и скромна. Стилът й е всичко друго, но не и обикновен, тя е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно, иронично чувство за хумор, което е изключително освежаващо и изненадващо. Със самоирония говори и за себе си: „Здравейте! Аз съм Брена и пиша романи за тийнейджъри. Какво да ви кажа за себе си... Добра съм във футбола, във видеоигрите и в правенето на страхотни ронливи сладкиши! Хич не ме бива в танците и във вземането на решения. Изобщо не вдъхвам доверие като авторитетна личност. Подозирам, че причина за това е ниският ми ръст и впечатлението, което създавам, че изобщо нямам представа за какво говоря, когато реша да изложа някоя своя идея. От петнайсетгодишна спрях да ходя на училище и преминах на домашно обучение. Предполагам, че това е повлияло на възгледите ми за света по начин, който дори не мога да си представя.”
