Енигма

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Съдбите на четирима любители на литературата, всеки от тях хранещ голяма страст, наречена ЕНИГМА, се преплитат по необичаен начин. Застанали на границата на действителното и художественото, те ще усетят силата на законите, действащи не само в реалността, а и във въображаемият свят на литературата. Съюза на каталунските писатели, загадъчният клуб "Оникс", "Философите в будоара" - общности с различни цели и идеи, в които Жоаким, Зое, Рикардо и Наоки ще се осъзнаят, ще намерят себе си, ще се освободят, но Свободата е бременна с Отговорност.

Готови ли ще са да поемат цената на своята отговорност те? Каква е цената на поезията? Каква е цената на вдъхновението за един роман? Каква е цената на една книжарница или едно издателство?

Антони Казас Рос ни повежда по пътеките на вдъхновението, хранещо се с интелектуалност, страст, секс дори и смърт...

Загадъчната примамливост на тази книга ще ви накара да я четете, почти без дъх, потопени в безумието и крайната амбиция на четирима души, които постенно стават Едно...цяло или огледало на страха си и едновременно с това на свободата, положена в другия...

В опит да се слеят (и буквално, да) те изгарят като Супер-Нови, за да осветят пътя или знака за равенство между любовта и смъртта.

Красива саможертва. А може би тържество?

Добре знаем, че всеки край е начало, тогава защо е този страх, това отхвърляне на Края? И дали пренаписването му може да промени хода на събитията? Къде започва и къде свършва персонажът-читател?

Синдромът Енигма нашепва за скритата власт на литературата дълбоко в умовете, пронизани от архетипните представи за „добро“ и „зло“, а „философите от будоара“ му отговарят, всеки посвоему... Със сполучлива корица-намек от издателство „Алтера“ - опашката на гущера е известна със свойството си да се регенерира, така и тук „опашките“ на множество книги биват изрязани (къде внимателно, къде с ярост) и заместени с нови... Всъщност краят на книгата по своеобразен начин доказва, че „краят“ не може да се премахне, той е неотменим и в същото време така прелестно податлив на промяна... във всеки миг.

Би могло да се каже, че това е роман за романа-в-романа, но всъщност е много повече. Авторът умее да описва чувствата и мислите на героите с лекота, която превръща и най-пошлата на вид ситуация в литургия на взаимното споделяне... Високоинтелектуална заигравка с общоприетите нагласи, самоиронизиране и поставяне под съмнение на самата творба, без други авторитети освен Красотата и Правдивостта... Как е постигнал това Казас Рос!? Ето това е енигма!

От Жоаким като Атлас, изправил рамене и поел цялата тежест на литературата "без която не можем", противоречивите чувства преливат към Рикардо - поетът наемен убиец (каква странна и все пак толкова уместна „шега“!)... и през Наоки - безгласното оръдие на справедливостта - стигаме до свързващата нишка - Зое, морската нимфа, която - преподреждайки думите - повлича всичко към Неизвестността..., защото присъщо на писателя е да руши и да строи света... и ние му прощаваме това, дори когато малко повече от нужното руши, за да изпитаме и контраста на празнотата...