от Михаил Гунчев (Лиахим Вечнуг - във Фейсбук) / дата: 25 май 2018

За „Градината на Всевишния"
Една книга на Светослав Цветков, която отваря очите ни за най-жестокия период от живота на българите – разгрома на Втората българска държава под лавината на османското нашествие. Тя се родее с книгата на големия Емилиян Станев, моят кумир! Тази книга ни потапя в трагедията на завладяването на Долината - Розовата долина, Карловската. Обхваща историческите податки за тоя край (писмени и археологически), в нея е втъкан огромния научен и изследователски потенциал на автора й, обичта му към това светло средище на българския дух. Историята на завладяването и първите години на турското господство над Долината са широко, необхватно епично платно за съдбините на всички български земи по това време. Изключително дълбоко психологическо четиво, което води душата на родолюбивия българин напред към истината за съдбата на ония наши предци, имали злощастната съдба да видят падението в управлението на държавата, да гинат в разгрома й. Историческите паралели с днешното българско битие, с нашия живот са жестоки!. В тая книга не срещнах и една чужда дума, с изключение, разбира се, на вплетените в народния говор турски имена, думи и изрази. Езикът на книгата е покоряващ – сякаш цветя ухаят, благост и мекота, светлина,топлина и благородство струят от покорените с милост страници, но когато описваните събития добиват трагически отблясъци, езикът звънти с твърдостта на стоманата, хвърчат гневни искри и кръвта облива сърцето ми, меси се със сълзите и спирам да чета, останал бездиханен… Поразява вплетената мъдрост във всяка страница и вярата в добродетелите на тоя наш многострадален народ. Богатството на образите извира сякаш от неизчерпаем извор, авторът ни въвлича в душевния „калейдоскоп" на героите, на своите прозрения и видения така, че ние забравяме кои сме и къде сме – ставаме свидетели и участници в сакралната тъкан на повествованието. Тая книга не се чете на един дъх – след всяка страница спирам, да укротя пулса си , че тогава…
Дълбочина на психологическата сърцевина на герои и събития, жестоки и реалистични преломи преобръщат действителността и бездната на съдбите ни повлича неудържимо в епоса на тия пълни със светлина и мрак страници. Няма да се спирам на прелестните картини, които са своеобразен контрапункт на трагедията – който прочете книгата ще заобича до гроб тая Земя между два балкана. Но платното в епическата си необятност се разпростира далеч отвъд Долината – зад стените на вечния Константинопол, из планините на Мала Азия, води читателя в дворците на Бурса, прекосява морета и опира великолепните и надменни Флоренция и Рим, отваря портите и стъпваме по калдъръма на Сердика, броди из полите на Витоша, съзерцава и дописва красотите, сътворени от златните ръце и светлия дух на боянския майстор, превежда ни от мрака към светлината... За нея книга Вера Мутафчиева е казала на автора паметни слова!
Книгата има изключително красива композиция – читателят постоянно се води от несекващото си любопитство – от настоящето към бъдното, което го очаква в по-сетните страници – с едно виртуозно умение на автора да владее словото и да го „опитомява". И мисля, че и обратното е „хлеб насущний" на тая книга и останалите авторови творби – и словото българско е „опитомило" тоя талантлив наш съвременник!
Светослав Цветков е неподражаем - дълбокобългарски писател, който трябва и, уверен съм, ще получи признанието и любовта на ценителите на словото ни свещено, на българския жаден за красота читател. Нека той, читателят, се подготви за разтърстващи душата събития, подарени ни от едно силно и любящо перо!. Ще изкажа кощунствената за някои моя мисъл, че тоя българин от Долината между двете планини е най–добрият съвременен български автор в прозата. И ще добавя още, за да отнеса всички възможни литературни светкавици, които грозят неразумната ми глава: "Той надвишава с това си произведение, с епичната му сърцевина, с неподражаемия си език, в същност, дори поразилият ме „Антихрист" на милия ми Емилиян! Прости ми, Господи на духа, на Словото свято, ако греша!
Ето защо ще повторя и думите си, изречени по повод на другата му знакова книга – „Хроники за възхождението българско": Той е моя кандидат за първи Носител на Националната награда за чистота на българския език "Д-р Иван Богоров", която предстои за пръв път да бъде присъдена в Деня на народните будители - в Карлово на 1 ноемврий 2018.
Казах!
Аз, Михаил Гунчев, Председател на Управителния съвет на Дружеството на българските писатели – Карлово. Член на Съюза на българските писатели.