Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Три приказки – три магични свята на невъзможното и възвишеното.

„Блажна приказка“, „Бяла Коледа“, „В „Еден“ са литературните съкровища, скрити между кориците на тази миниатюрна книжка. Това не пречи обаче тя да е пропита с изящество и изключителна фантазия. Верхарн съпоставя невъзможния възвишен свят и посредствената реалност, за да накара читателя да повярва в невъобразимото чудо, което се оказва истинската същност и на трите приказки. Тук мъртвите на пръв поглед неща се съживяват, за да умъртвят всички банални дадености, навици, ритуали. Алчността се изправя пред образа на Исус, символ на любовта, при топенето на дебелите тела от картините. Превръщането на Коледа в истински празник на душите е съпоставено с ежегодния скучен ритуал. Съществуването на свръхестествения свят на Богове, призраци и ангели единствено във въображението на доктор Велини е като доказателство за съществуването на нещо отвъд човешкия поглед и представи. Сякаш всичко това ни доказва как най-същественото в живота е тайнство, невидимо за очите и немислимо за закостенелия човешки ум.

„Всички тези власеници, всички тези епитрахили, снежни мантии, сребристи филони, тържествени шлейфове, тюлени була усетиха приближаването на черното. Защото няма по-деликатно, по-зиморничаво нещо от тези небесни отсенки, в които се отразява цялата чистота на нематериалното. Съседните тонове ги измъчват, черното ги убива. То символизира траура, страданието, смъртта. То е обидата на земната несгода към божествени белоти.“- Из „Полунощни приказки“ – Емил Верхарн