Романът "Най-малкото съпротивление" предоставя задълбочен поглед върху забележителна година от живота на една жена. Героиянта в разказа е Ема - една жена на тридесет години, която винаги се е опитвала да подреди живота си. Но най-накрая тя се предава на силите, които определят посоката на живота й, и решава да се пусне по течението. Когато баба й умира и й завещава една прекрасна лятна вила, Ема решава да посети къщата, носейки урната с праха на баба си. По пътя младото момиче среща една много богата двойка, която също като нея просто преминава през живота. Докато тримата са във лятната вила, Ема разбира, че е бременна, но не знае кой е бащата - богатият мъж, който току-що е срещнала, или съпругът й, който по това време е в Австралия. Главната характеристика на романа е тонът, който е използван: всичко, независимо дали се отнася до всекидневни или по-сериозни аспекти на живота, е описано със същия несантиментален, естествен и замислен тон. Иронията и интелектуалното разсъждение в романа избягват превзетостта и будят бледа прилика с методите на някои от най-добрите писатели от началото на двадесети век. Въпреки тези прилики обаче, стилът на този роман е изпъстрен със закачливостта, присъща на една млада авторка.