"Лермонтов цял живот се е опитвал да пише проза, но по негово време руска проза всъщност не е имало, поне според съвременното разбиране на този термин, така че по всяка вероятност новата руска проза води началото си именно от Лермонтов" - твърдят съвременните критици Пьотр Вайл и Александър Генис. Има нещо знаменателно в това, че гениалният руски поет синтезира "златния век" на руската поезия и поставя началото на "века" на руския роман.

"Герой на нашето време", публикуван за пръв път през 1840 г. и възприет от мнозина съвременници на Лермонтов като "странна" творба, може да бъде наречен и психологически, и любовен, и приключенски, и философски роман - и нито едно от тези определения не отменя предходното. В центъра на повествованието стои един "странен", романтичен персонаж, свръхчовек, свръхзлодей, отцепник - своеобразен свръхгерой, чиито "необятни сили" са впрегнати в безполезни и незначителни занимания. Образът на Печорин е едно от художествените откритя на Лермонтов, които с времето не губят силата на своето въздействие.