Така както Солженицин описва един хубав ден от живота на концлагериста Иван Денисович, така в своя последен малък роман на документална основа "Непростената" Алберт Лиханов ни представя един... хубав, бих казал, късметлийски живот на петнайсетгодишната Альонушка Сергеевна - затворничка в немски концлагер по време на Втората световна война. И наистина - другите умират, а тя оцелява. В нея се влюбва немец, който не постъпва така, както постъпват господарите от най-чистата раса на света с окупираните. От тази полулюбов, полупредчувствие за гибел се ражда дете и това не е сладникав разказ за всепобеждаващата войните и омразата любов.
Това е книга за неповторимия човешки живот, извършените грехове по време на който могат да бъдат разбрани и простени само от мъченици, преживели предизвикателствата му. Но това е и роман за цената, която се заплаща, когато човек е решил да преживее дните си без лъжа и компромиси - само с истината.