Психически уравновесеният читател би могъл да открие в този сборник достатъчно много на брой и достатъчно предизвикателни интерпретации на най-тревожните проблеми на съвременното ни развитие. Например:
- достойнствата и пороците на българите, евреите и американците през призмата на народопсихологическия анализ;
- моралната константа на управляващите и механизмите за
поддържане на тяхната постоянна морална недостатъчност;
- цивилизационният идиотизъм на пропагандното разделение между „империите на злото" и „империите на доброто";
- социалната функция на шутовете (в кралския двор или в публичното пространство) при дискредитирането и профанизирането на горчивите истини за властта;
- съдържателната изводимост и взаимната зависимост между професионализма и гражданската позиция;
- основните проблеми на входа, в собственото разгръщане и на изхода на българското висше образование;
- компромиси и безкомпромисност на демокрацията в борбата срещу световния тероризъм;
- неадекватната защита на правата на човека като права на етноса, на индивидуалните свободи като колективни свободи:
- ролята на насилието в историята и резултатите от насилието, когато бива прилагано като насилие, само насилие и нищо друго освен насилие, т. е. като решение на проблема, а не като част от решението на проблема;
- провалът на партийното партизанстване и перспективите на евентуалния граждански „преврат";
- характерни особености на дисидентогенезата и историческия реванш на шушумигите;
- мистиката, мошеничеството, Ванга, интелектуалният позор;
- отношението към Маркс, Сталин, Живков и династията му;
- патриотарство и омраза, космополитизъм и регионализъм, идентичност на човека...
- Това е само част от идейното пространство на “Sum, ergo sum”.