Стихотворения 2007-2013
Автор: Валери Петров
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 344 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 471 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789540909370 |
| Баркод | 9789540909370 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
За ползата от сатирата
Беше много отдавна, но си спомням отлично
как седяхме във душния задкулисен бюфет
и понесли творбите си с остро жило критично,
към салона изчезвахме, щом ни дойдеше ред.
Бяхме млади, а страдаше обществото ни ново
от зли чувства, останали от предишния строй,
и на тях в това четене със уж весело слово
ние давахме всъщност окончателен бой.
А пък още пo всъщност, по една тонколона,
всеки, уж преизпълнен с дух възторжен и млад,
се ослушваше тайно колко дълго салона
аплодира поредния наш идеен събрат.
И вървеше нормално тази наша щафета,
докато неочаквано, като рев на море,
ръкопляскане бурно в миг изпълни бюфета
и, изглежда, не искаше въобще да замре.
О, как всички помръкнахме при ужасната мисъл
за успеха на другия, стар приятел макар!...
А след миг стана ясно, че звукът произлизал
от кафемелачката върху малкия бар.
И си спомням как гузно се засмяхме, прозрели,
че май нашата сатира не ще смогне завчас
- както бихме желали - безвъзвратно да смели
злите чувства у другите, щом ги имаше в нас!
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.
Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.
