Великолепният Бакман.
Току що завърших "Брит-Мари беше тук". Стил, който очарова и не може да се опише с думи. ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ , добрата й страна. Прочетеш една негова книга и искаш всички, и се надяваш да пише още. За "Брит-Мари беше тук " ще цитирам:
"Майка ми работеше в Социалната служба. Винаги казваше, че насред целия шит, насред всичко най-лошо, все се намира някоя хубава, слънчева история. И тогава всичко останало си струва.
- Ти си моята слънчева история, Брит-Мари."
Брит-Мари беше тук
Автор: Фредрик Бакман
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Любомир Гиздов |
| Брой страници | 348 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 444 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542820864 |
| Баркод | 9789542820864 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"На една определена възраст почти всички въпроси, които човек си задава, се въртят около едно и също - Как се живее животът ?"
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало.
Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.
"Брит-Мари беше тук" е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.
Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът й да започне. "Брит-Мари беше тук" е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на "Манчестър Юнайтед", е само един от многото му недостатъци.
Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Изборът на книжарите за 2016, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Истории за доброто, Приятелствата в книгите, Най-четени автори за 2017, Фредрик Бакман, Промо -20%, Вдъхновение за пролет, Доброто в нас, Всички говорят за футбол, Футболни легенди, Дестинация Скандинавия, Любими женски образи, Световен ден на футбола, Футболно лято, Романи за добро настроение, Силни женски образи, Време за почивка, Истории за лятото
Доста скучна . Не ме грабна с нищо .
Не я препоръчвам ...
Страхотна книга. Не всеки обаче би я разбрал!
Книгата е страхотна! Трогателна, смешна, тъжна, дълбока... Не те оставя безразличен и все пак зарежда с надежда.
Честно казано първите две книги ми харесаха повече , тази ми дойде доста депресивна и това постоянно натякване на "социално некомпетента " ми досади. Накрая нещо не разбрах какво се случи. С две думи не ме грабна.
Още по-добра и дълбока от първите две, според мен.
Изключително депресираща. Никакъв хумор не спасява.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. Сестра ми намери най-високите скали и скочи от тях във водата. Когато отново изплува на повърхността, аз стоях горе, а тя ми извика: „Скачай, Брит-Мари! Просто скочи!“ Разбери, че когато човек стои на най-високата скала и гледа към морето, за миг наистина е готов да скочи. И тогава просто го прави, осмелява се. Но ако изчака твърде дълго, това така и не става.“
Не вярвам, че ще прочетете „Брит-Мари беше тук“, ако ви представя главната героиня така: тя е 63-годишна домакиня, която никога не е работила извън дома си, в който се е грижила всяка минута за своя съпруг; тя има компулсивно-обсесивно разстройство на тема чистота; тя е толкова социално невежа в общуването, че шокира събеседниците си; тя може да почисти всяко петно с бикарбонат, но почти всички други житейски ситуации са за нея непосилни.
Ако обаче ви кажа, че „Брит-Мари беше тук“ е написана от автора на „Човек на име Уве“ Фредрик Бакман, сигурна съм, че ще захванете да четете книгата веднага. Защото и Уве не е най-ведрият човек, с когото бихте искали да си другарувате, но само докато го опознаете. После вече щяхте да мечтаете да сте негов съсед.
Фредрик Бакман е смел автор – той си избира мърморката на блока или мизантропа на квартала, снабдява всичките им околни с големи проблеми и още по-голяма доброта, заплита ги в паяжината на трудно всекидневие, стои отстрани и с усмивка в репликите наблюдава как антипатичният малък, свит човечец се превръща в спасител с огромно сърце, каквото той всъщност винаги е имал, но не е имало кой да му го (по)каже.
Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен
Карл Фредрик Бакман е роден на 2 юни 1981 г. в Стокхолм, Швеция. Израства в Хелсингбори. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад.
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
