от Ваня Хинкова / дата: 10 юли 2019

ЕДНА ПЕПЕРУДА

трепти, трепти, трепти
над цветята, засветлява в дърветата,
шари насам-натам, ето я,
сякаш
имитира в екстазни зигзаги
онова, което светът
си е шепнал сам на себе си
още
от самото начало.....

Иван Теофилов
("Вкусът на живота", 2016)

от Ваня Хинкова / дата: 28 юни 2019

Ако можеш от малък да го правиш - прави го!
Но на своите чувства ти не слагай индиго!
Направи го открито и съвсем откровено,
дай от себе си всичкото жълто, синьо, червено...
И светът тъй го прави! После пуска пътека,
за да тръгне Детето и да стигне Човека.

1976 г.
Иван Теофилов

от Ваня Хинкова / дата: 24 мар 2019

Както и да ви изглеждам, аз съм
Синонимният човек на самотата
и Думите са спътниците ми
в живота.

Иван Теофилов

от Ваня Хинкова / дата: 25 юни 2016

В ТЪРСЕНЕ НА ДУМИТЕ

Оглуша нощта от мене,
аз от нея –
търсената дума
да гадая.

Първо щях от мрак да полудея.
После от избили очертания
на стая.
От будилник с фосфорно озъбен кръг.
От ела като трион в стъклата.
От звезда като суров жълтък.
От безброй приумици и стрес
в нещата.

Скочих.

Въздух беше ми потребен.
Място за очите и ръцете.

И потънах в рехавите силуети
на елите – като в черен гребен.

Иван Теофилов
("Вкусът на живота", 2016)

от Милен Иванов / дата: 20 юни 2016

Теофилов видя, че Господинов извади Стихосбирката на 2016 г. и реши да се пробва и той?