В тази книга Доналд Верин обосновава идеята, че англо-американската философия и философията на континента са изгубили своята жизненост и предлага алтернатива.
Той защитава възраждането на философията на Новото време чрез завръщане към нейните корени в Сократовия хуманизъм и към идеите за гражданска мъдрост и благоразумие като ръководещи човешката дейност принципи.
Верин анализира същността на технологичното общество и твърди, че разрастването на човешките желания в него елиминира ценностите, въплътени в традицията на човешката глупост - такава, каквато тя е видяна от Брант, Еразъм и др.
Като обръща особено внимание на наследството на късната античност на Гърция и Рим, авторът прави опит да възроди древната делфийска максима „Познай себе си" – идеята за гражданска мъдрост, която според Верин липсва още от времето на Декарт.