Прекрасна книга, четох я в оригинал и се наслаждавах истински на британския изказ. Много се радвам, че вече е достъпна и на български. Бих я препоръчала на татковци на аутистични деца, деца с Аспергер или просто неуправляеми, както и на всеки татко, който има затруднения в общуването с детето си ... или пък жена си. Освен, че ще се потопят в проблематиката си по литературен начин, ще го направят и с удоволствие!
Играта. Забавна. Трогателна. Аутистична
Автор: Кийт Стюарт
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Skyprint |
| Преводач | Марин Загорчев |
| Брой страници | 360 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 437 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789543901241 |
| Баркод | 9789543901241 |
| Категории | Тийн, Литература за деца и юноши, Книги, Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература |
Осемгодишният Сам е с диагноза аутизъм. За него светът представлява пъзел, който той не е в състояние да подреди. Но също толкова сложен е и животът на баща му Алекс, неспособен да намери път към сърцето на сина си и да покаже на съпругата си, че все още я обича.
Семейната криза продължава да се задълбочава и нейното разрешаване е по-далеч от всякога. Докато един ден Сам не започва да играе „Майнкрафт“. Водени от нови емоции, бащата и детето създават „Светът на Сам и тате“, място където двамата преоткриват себе си и Алекс осъзнава, че аутизмът на сина му не е проблем… Дори напротив.
Написана от сърце, „Играта“ не се чете – тя се изживява.
ИГРАТА, Кийт Стюарт - Забавна, трогателна аутистична
Отдавна не бях чела толкова силна, автентична и мъдра книга. Очевидно - написана с некомерисална цел. Това е необичайната градска история на младо семейство от Бристол, чийто шестгодишен син е аутист.
Разказана в първо лице, единствено число, сегашно време, книгата се чете като дневник , какъвто наистина първоначално е била. Авторът Кийт Стюарт развива в своя първи роман съвсем реалните си преживявания като баща на момче аутист.
А това е едновременно смешно и страшно пътуване, изпълнено с капани и пределно изпитания за силите и духа. Бащата не издържа на напрежението и напуска семейството си. Срещайки сина си по-рядко, той го възприема по по-различен начин и естествено започва да общува с него малко по- пълноценно общуване- първо във виртуалната реалност на една игра , а после - и в истинския живот. Но този искрящо смешен и разтърсващо тъжен роман е не толкова за пътуването към момчето, колкото за Алекс- бащата, и по-точно - за преодоляването на собствения му негативизъм , отрицание , слабост. В живота му, както в живота на всички нас- има един огромен проблем. В началото той му се съпротивлява, гледа на него като на препятствие, жестоко и непреодолимо, и е много нещастен. Но в мига, в който спира да се съпротивлява, а го приема, прегръща го и започва да живее с него като неизменна и дори много любима част от живота си, нещата се променят . Момчето му показва чувствата си, показва му ,че го обича. В мига, в който бащата се отдава на сина си, фокусира се върху него и приема, че ще бъде до него до края на живота си, между тях се установява здрава връзка и двамата намират сили да продължат живота колкото могат по-пълноценно. Всъщност - това е книга, която прилича на най-добрите романи от най-великите класици. Книга за преодоляване на себе си- толкова е силен нейният патос. А голямото й очарование е в модерния език , отразяващ една съвременна динамична градската култура (браво на преводача) и искреното, директно послание към читателя. Благодаря ти, Кийт! Благодаря и българските издатели на книгата, СКАЙ ПРИНТ, които, както се оказва са едни от 25-те международни издателства на този култов дебютен роман по света!
Исках да кажа - които ще я прочетат за първи път.
Разкошна книга. Иска ми се да не беше свършвала. Завиждам на тези, които не са я чели.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Осемгодишният Сам е с диагноза аутизъм. Неспособен да установи пълноценна връзка с другите деца, той се доверява единствено на родителите си. За да се чувства в безопасност, е необходимо светът около него да работи по познат начин и да бъде предсказуем. Ябълката трябва да бъде нарязана на кубчета със страна точно един сантиметър, а сандвичът му може да съдържа само един, строго определен вид сирене. И да бъде на точния размер. В противен случай бива размазан на стената.
Но идеален свят не съществува, нали?
От друга страна, животът на бащата на Сам е не по-малко труден. Отчужден от съпругата си, той е принуден да напусне дома им и намира убежище при свой приятел от детинство. Объркан и потънал в самообвинения през нощите, прекарани в стаята за гости върху спукан надуваем дюшек, Алекс не намира сили да се съвземе, докато ударите на съдбата валят един след друг. Единствената му утеха са уикендите, когато излизат на разходка със Сам в парка. Но дори и тогава тревогата не го напуска, защото и най-малкият дразнител – лаещо куче, отсъствието на сладоледаджията или шумен минувач - може да предизвика истерична криза у детето. На която често околните реагират с подигравателно подхилкване от висотата на привидно безупречно подредения си живот.
Но светът никога не е бил идеален, нали?
Ето я и изненадата: идеален свят съществува. Тук, в играта „Майнкрафт“, където правилата са ясни и царува непоклатима логика, бащата и синът създават „мястото на Сам и тате“. В него двамата могат да строят замъци, да претърсват пещери, да воюват с гигантски паяци, да се наслаждават на великолепни панорами на фона на опияняваща музика. В Играта могат да споделят преживявания и да откриват себе си. И най-важното – да разберат, че аутизмът не е хаотичен, затворен и ограничен; той е състояние, което разкрива най-съкровените части от човешката душа.
Драматична, изненадваща и смешна, „Играта“ ще ви плени с искреността си. Написана от сърце, тази книга не се чете, тя се преживява.
