Аспарух Панов е роден през 1949 г. в София. Завършил е химия в СУ „Св. Кл. Охридски“ и до 1990 г. работи в БАН. От края на 1989 г. се занимава с политическа дейност. До 1996 г. е зам.-председател на РДП. От 1991 до 1994 г. е член на НКС на СДС, а от 1993 до 1994 г. и негов зам.-председател. Депутат в 36-то НС и ръководител на българската делегация в ПАСЕ. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 до 2013 г. работи в германската политическа фондация „Фридрих Науман“ по проекти в България, Македония и Южен Кавказ. Член е на УС на Българо-германския форум. Автор е на три книги и редица политически публикации.



Това е една, ако мога така да се изразя, „събирателна“ книга. В първата си част тя включва 63 самостоятелни публикации от личния ми блог, писани по различни политически поводи през последните две години. От една страна, те са логично допълнение към анализите и заключенията в трите ми книги, издадени между 2007 и 2013 г., а от друга, съдържат и много премълчани и недоизказани досега истини за противоречивия български преход. Преход, който не само че не е завършил, но като че ли едва сега започва.

Втората част от книгата е посветена на дългогодишното ми и изключително ползотворно сътрудничество със седмичника „Култура“, с главен редактор Копринка Червенкова, а третата е свързана с едни от най-деликатните и болезнени дефицити в българската политическа и институционална култура – ограниченията в свободата на словото и симбиозата между медиите и политиката.

Вместо заключение предлагам на вниманието на читателите предизвиканите си размисли по „вечната“ и може би най-важна тема на прехода: „Какво постигнахме и къде се провалихме?“ Писал съм и съм беседвал многократно по тази тема, като дискусията винаги е започвана и никога не е довършвана. Няма да бъде довършена и с този предлаган авторски текст, но поне се надявам той да бъде приет с цялата сериозност на обсъжданата проблематика.