През последните седмици изпаднах пак в същото състояние като преди; нервен; заядлив и агресивен. Затова дъртите ми казаха, понеже отново съм изкрейзил, да идвам редовно в тази група, за да не ми се отворят по-големи проблеми. Та два пъти в седмицата седя на тревата с групата, пък и навън е по-спокойно, така де. А ако времето е лошо, се врем в задушната стая. Всеки трябва да разкаже нещо. Аз - викам си - нищо няма да разказвам. Ще стоя тук и ще си трая. Щом трябва, всеки ден от сутрин до вечер ще кисна в групата за самопомощ, но ще мълча като пън.

Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него със своите очаквания и го принуждават да стане нещо, което не е. Но Дамян не може и не иска да прости. Дамян трябва да потърси собствения си път.

***

Сузана Тратник (1963) получава за творчеството си много награди, сред които приза на фондация „Прешерн". Романът Името ми е Дамян излиза за първи път през 2001 г., след което авторката написва по него пиеса за моноспектакъл, преведен е на немски, чешки, словашки, сръбски и македонски език.