В студията се разглеждат природата на естетическото, същността на архитектурното формообразуване, особеностите на естетическото въздействие и красотата в архитектурата, архитектурният език, композиция и битие. Авторът застъпва принципите на системния подход по отношение на нейното образно и естетическо въздействие, ансамбловия и средови подход по отношение на композицията. На тези методологически основи, авторът разглежда архитектурния подход като базисен и универсален по отношение на различните предметно-пространствени комплекси на материалната жизнена среда, но и изявява неговото многообразие и специфична изява при териториите, ландшафта, градовете и селищата, архитектурните ансамбли, отделните здания и съоръжения, интериорните и екстериорни пространства, разглежда динамиката на художествените процеси. В заключение, формулирани са някои наблюдения върху развитието и художествените търсения в съвременната архитектура.