След задълбочени изследвания на чертите в поведението и душата на българския народ, Антон Страшимиров първоначално събира разсъжденията си в увод към своята книга „Войни и освобождение“. Това предизвиква широк интерес, което води към публикуването на „Книга за българите“, по-късно издадена в съкратен вариант със заглавие „Нашият народ“. Настоящата книга включва пълното издание на „Книга за българите“, издадена през 1918 г.
Страшимиров си възлага смелата задача да опише българина по нашите земи такъв, какъвто е духом. Изследването му се спира на традиционно обособените групи българи – мизийци, тракийци, шопи, македонци и рупци, а освен тях взема предвид и зародилата се с времето средищна българска група около Рила. Не оспорва преливането и разпадането на групите в някои населени места, но насочва вниманието си към описанието на главните пет групи.
Тази книга е ценно изследване на българите по нашите земи, ключово за разбирането на нашите корени, история и развитие на народа ни.