Ореховият Буда
Автор: Борис Акунин
| Издател | Еднорог |
| Преводач | Денис Коробко |
| Брой страници | 288 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 284 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789543652822 |
| Баркод | 9789543652822 |
| Категории | Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В „Ореховият Буда“ проследяваме нови приключения на рода на белязаните с петънце на челото из необятните руски предели. Този път животът на следващото поколение се преплита с една свещена статуетка, преминала от Япония, през Холандия, до Русия. Тя притежава донякъде магически сили – помага на всеки свой притежател да намери пътя към себе си.
В ръцете на холандската куртизанка Марта попада малка статуетка на японско божество. Ореховият Буда изглежда като една съвсем обикновена дрънкулка, но тя се оказва изключително ценна за определен кръг хора. Без да съзнава напълно това, Марта решава да я задържи „за всеки случай“. Тя не може да предположи, че този Буда ще я отведе толкова надалеч. А откакто го окачва на врата си, Марта е убедена, че той има принос за чудесата, които я спохождат. Чудеса, които ще я отведат чак в непознатата Русия, управлявана от Петър I.
Години по-късно дъщерята на Марта – Ката продължава да носи малкия талисман постоянно със себе си. Тази статуетка има за момичето просто сантиментална стойност, а и Буда има точка на челото – също като нея. За други обаче той е наистина безценен. От години Ореховият Буда е издирван от благочестивия японски монах Симпей. Неговата мисия е да го върне в храма, където му е мястото. Симпей много старателно проследява движението на статуетката от едни ръце в други и така успява да достигне до Ката.
В лицето на мъдрия Симпей Ката намира истински закрилник и учител. Той се заема да я обучи за Пазител на свещената статуетка, докато двамата се впускат в необикновено пътешествие из Русия, преследвани от тайната полиция и един безмилостен враг. Симпей е поредният незабравим герой, запазена марка на Акунин. Той е като комбинация между Джеймс Бонд и японски нинджа и може да намери изход от всяка тежка ситуация. Най-важни все пак са неговите правила на живот и уроците, на които учи Ката. Уроци, в които се съдържат важни послания за смисъла на живота.
По традиция, когато се пише за царуването на Петър Велики, винаги се изтъкват грандиозните постижения, блестящите победи, проектите от имперски мащаб. Той е смятан за владетел, променил Русия по европейски стил и в много отношения налагащ прогреса. Но рядко си даваме сметка за цената за всичко това. В „Ореховият Буда“ Борис Акунин разказва за обикновените хора, които са далеч от голямата политика и епицентъра на събитията в ония години. Те живеят в постоянен страх и са потенциални жертви в една държава, в която винаги са се ширили насилието и беззаконията.
Освен автентично представената историческа картина, Акунин за пореден път впечатлява с безкрайно интригуващия си, почти приказен разказ. В него задължително присъстват и любимите му теми за японската философия и традиции. Героите на романа са изправени пред невероятни изпитания и неописуеми приключения, не липсват неочаквани обрати и предателства, сблъсъци със свирепи злодеи, както и една неочаквана любов.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
