„Сценарият като литература или обратното" ни среща едновременно с един познат и с един не толкова познат Боян Биолчев.

Познатият – от стотици разкази и няколко романа – за пореден път ще ви каже, че „съдбата е еднократна", „талантът е тъжна работа", а „най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи".

По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно недотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства – да прочетете киното.

Формата може и да е различна, жанровият формат – друг, но Биолчевите звънки мълчания са неизменни както в литературните му творби, така и в киносценариите му, а посланието си остава непроменено: добротата е бавно изстрадана философия.

Книгата съдържа текстовете „Чума”, „Холтер'87”, „Похищението”, „Краят на света”.