За едно огледало, един замък и няколко съвсем обикновени, но уникални съдби.

„Самотен замък в огледалото“ е една от онези книги, които надхвърлят времето и пространството, като в същото време остават здраво вкоренени в една реалност, от която понякога ни се иска да извърнем поглед.

Романът на Мизуки Цуджимура надхвърля огромната популярност в Япония и се превръща в една от онези забележителни истории, към които посягат хора на всяка възраст от цял свят, защото засяга теми за младежи, деца, зрели хора за всички нас, като в същото време ни предлага алтернатива на злото и начин да бъде избутано от живота ни.

Кокоро е на четиринадесет години в нормална прогимназия в Токио, когато изведнъж спира да ходи на училище. Родителите ? не знаят причината, но уважават молбата ?. Един ден огледалото в стаята ? започва да свети и без да иска Кокоро попада в Замъка в огледалото. Там се среща с още шест деца, които имат само едно общо помежду си - никое от тях не ходи на училище. Или поне така си мислят.

В книгата са застъпени темите за тормоза в училище и в дома, за очакванията, които не се сбъдват, за угаснали надежди и безизходица, за приятелството, за грешките, за липсата на глас да кажем какво мислим, за всичко, което ни пречи да живеем щастливо.