„До вечерта съм сменила всички сезони.“ Този цитат от стихотворение на Царина може да бъде и своеобразна визитна картичка на поезията ?. Това момиче ми е едно от щастливите открития в поредицата от курсовете по творческо писане на „Академия Знание“.

Независимо от темите, с които сме се провокирали в нарочените петъци, винаги ме е „шамаросвала“ с неочакваните завои на поетичната си мисъл, защото лирическата ? героиня може да бъде всякаква, хем едновременно – щастлива, нещастна, тъжна, радостна, мъдра, наивна, излъгана, излъгала, скромна, предизвикателна. Но винаги – достатъчно категорична, за да си тежи всяка дума на мястото и да те прикове към поетичната си хрумка така, че да няма измъкване. И зад всичко това само някакви си 720 минути...болка. Самоиронията просто ? е вродена, не мисля, че някой може да се научи на това в каквито и да било курсове. Мисля също, че се е родила със специална застраховка срещу клишета. Просто не ги диша. Диша си неин, самобитен поетичен въздух и се радвам, че се престраши, за да го подишаме и ние – читателите.

Сега ще си позволя едно клише: Това е книга – изповед. И така трябва да бъде, защото ако зад стиховете не стоят личните преживявания, без излишен буквализъм, разбира се, може да ги напише всеки втори и трети, всеки друг. И тогава те нямат физиономия и авторът няма почерк. В „Само 720 минути болка“ има и почерк, и физиономия, и характер, който да защити тази поезия. През всичките ? сезони!

Ключови думи: Промо -30%, fdd all, Слънчеви заглавия