Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проституки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си.

Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече доброта, съчувствие и великодушие, отколкото в богаташките квартали. „Животът пред теб” – каква ирония и надежда…

Цялото повествование съдържа тънка социална критика, отражение на реални социални и политически събития от 70-те години на ХХ век, даже с предчувствия за онова, което е днес. Много явни и скрити препратки към свещените писания на християнството, юдаизма и исляма насочват към главната тема – както във всички свещени писания – любовта. Последните думи от книгата са „човек трябва да обича“, защото „може ли да живее без любов?“