Първите асоциации в съзнанието ни при споменаването на Догма 95 включват имената на датски режисьори, които в края на 90-те години на XX и в началото на новия век въздигат в норма десет правила, по смисъла на които личността на режисьора „потъва" за сметка на екипния принцип, устремен в създаването на нова кинореалност, отличаваща се в техническия си наратив, а оттам и в изграждането на специфичен кинематографичен език.

Филмите от Догма 95 се открояват, те са заснети така, че техният стил се помни. Догма 95 предизвиква промяна във визуален и идеен аспект - и днес режисьорите, чиито имена се свързват с експеримента Догма 95, са любопитен, примамлив остров за критиката, за фестивалната публика и за почитателите на киното.

***
Съдържание

Увод
Глава I. Манифестите и теорията за кино
Глава II. Великолепната „Догма 95" четворка - общ преглед
Пионерите
Лapc фон Триер - колекционерът на чудовища
Томас Винтерберг - за киното като морален експеримент
Сьорен Краг-Якобсен - ветеранът
Кристиан Левринг - енигматичният догматик
Оке Сандгрен - герой между мечтите и сътресенията
Жените режисьори в „Догма 95"
Сериалите в творческия път на режисьорите от „Догма 95"
Глава III. „Догма 95" и най-новото българско кино. Рефлексии-референции-отражения
„Урок" (2014)
„Безбог" (2016)
„Ирина" (2018)
„Жените наистина плачат" (2021)
„Уроци по немски" (2021), „Безветрие" (2024)
„Добрият шофьор" (2023)
Вместо заключение
Библиография